Майчината любов е най-истинската и всеотдайна на света
Стоеше в детския магазин и прехвърляше дрешките на закачалката. Една рокличка в розово й хвана окото и тя я издърпа. Огледа се за консултантката.
- Извинете, имате ли я в жълто, за осем месечно бебенце?
Момичето, което отегчено я наблюдаваше отстрани, погледна роклята в ръцете на Стела и отиде да търси жълта. Когато се върна, младата майка започна да ахка над дрешката.
- Ох, прекрасна е! На моята Еми много й отива жълто. И с този тюл отдолу ще изглежда като принцеса! Знаете ли, тя е само на осем месеца, но вече казва "мама и тати"! Толкова е умна!
Продавачката, явно свикнала с такива словоизлияния, я дари с изкуствена усмивка.
- Ще я взимате ли?
- О, да! Купувам я, разбира се. Прекрасна е! А подходящи обувчици да ми предложите?
Момичето я заведе до щанда с обувки, а Стела продължаваше да разказва превъзбудено колко е прекрасна дъщеря й, колко по-умна е от другите деца, колко по-бързо се развива. Дълго време разглежда обувките и накрая избра нежни бели пантофки с жълта панделка отгоре.
Толкова беше развълнувана, че докато вървеше към вкъщи си припяваше. Нямаше търпение да се прибере. Косьо пак щеше да й се скара, че харчи много пари, но си заслужаваше. Малката беше единственото им детенце и тя искаше да има всичко.
Толкова много я обичаше, че за нея беше готова да слуша тирадите му. Само като видеше сладката й усмивка и цялата се изпълваше с топлина. Косьо все пак е мъж, той не разбира, че майчината любов е най-истинската и всеотдайна на света.
Влезе вкъщи превъзбудена.
- Прибрах се, скъпиии. - провикна от вратата.
Той надникна от коридора.
- Къде беше толкова време, Стела?
- На пазар. Купих на Еми невероятно красива рокличка.
Изражението на лицето му се смени. Изведнъж доби тъжен и отчаян вид.
- Пак ли, Стела...
Косьо влезе в кухнята с наведена глава. Болката в очите му беше огромна. Тялото му се разтрепери. Той седна на стола и закри с ръце сълзите, които потекоха от очите му.
Стела с неестествено висок смях, прекрачи в детската стая, в която от шест месеца не се чуваше детски глас...
