Моментите са създадени, за да се изживеят
Прелиствайки отново "Цитаделата" на Кронин се замислих върху нещата, които трябва да изживеем, за да достигнем някакво ниво на зрялост. И четейки за младостта на другите, си спомняме нашата собствена, докато един ден не стигнем до тъжното заключение, че светът около нас е станал прекалено натоварен, сив и безинтересен.
Трябва ли да сме млади, за да чувстваме тръпка от вкусовете на живота, или е възможно да има една тайна съставка, която да ни върне жаждата за нещо ново? Възможно ли е богатствата на пространството и човешката душевност да се изчерпят само за един живот време?
Преди непрестанно се чудех защо възрастните седят и не стават от мястото си, докато ти се опитваш да им привлечеш вниманието. Говорят ти така сякаш нищо не разбираш и не се впечатляват от движещия се свят наоколо. Дори и сега си задавам някои от въпросите...
Та, това встъпително интро цели да ви подготви за истинската ми тема – пропуснатите шансове. Всичко наоколо ни нашепва – не съжалявайте за минали моменти! Ще пропилеете живота си, ако се обръщате назад! Сега ще питам вас, вместо себе си – ако има живот, изграден само от пропуснати моменти и последвалото ги съжаление, как бихте го нарекли? И какво всъщност ни кара да пропуснем момента?
Причина за това мое проучване стана един кратък разговор в колата, стопирана случайно в опит да се приберем няколко минути преди автобуса. Не бях предполагала, че ще пътувам на стоп до тази година и да си призная още съм със смесени чувства.
Изолирани на задната седалка от музиката и шума, с моята колежка имахме възможността да поговорим, както за изминалата вечер, така и за нещо, което дори аз не знаех,че имам до този момент – една тайна. Нямам предвид, че наистина нямам тайни, а че тази точно успях да опазя дори и от самата себе си.
Но да се върнем на опита, който всеки придобива с течение на времето. Тайната ми беше разконспирирана не от таен агент, а от някой много по-опитен в житейските трепети на момичетата – майка на дъщери. Колежката ми, както стана ясно, е виждала много идентични случаи, изписани на лицата на децата си, за да разбере точно какво се случва с мен. Ако изобщо нещо се случва! (продължавам да се успокоявам).
Ако можеха дъщерите да не гледат на майките си като майки и обратното, какви хубави съвети биха получили! Моментите са създадени, за да се изживеят, Радост, каза ми тя, човек не знае откъде може да му дойде късметът. Като се замисля, не е ли права?
Цял живот се учим да не бързаме, да обмисляме всичко – "три пъти мери, един път режи", що се отнася до вземане на решения, но в крайна сметка винаги има шанс да направим грешен избор, колкото и да изчисляваме процентната вероятност това да не се случи.
Но има и един друг, поне за мен малко по-тъжен вариант – докато се чудим и премисляме, един хубав миг да отлети в небитието. Само един момент, който няма да се повтори – нощното небе няма да блести така ярко от звездите, вятърът няма да е същият, който ще полюшва роклята ми, дъхът ми няма да спира в точно определена минута. Това ще е минутата на някой друг!
Когато затворих вратата на колата, успях да изляза от мъглата на мислите си и усмивката на приятелката ми беше многозначителна. Признавам, че чувствах известен срам, но и някакво тихо облекчение.
Има смисъл в опита – времената са други, младите хора взеха да се сбъркват, но чувствата, чувствата са си все същите, просто чакат някой да повярва в тях. Все още не знаех какво да правя, но от много време насам, успях да си поема глътка въздух.
