Насън или наяве: произведения и открития, родени в сънищата
От HighViewArt
На 16 юли 1816 година Мери Шели видяла в съня си как бледен учен създава някакъв жесток фантом в човешки облик. Този сън легнал в основата на романа "Франкенщайн (или новият Прометей)".
Кои други творби и открития са родени в сънищата на техните автори?
Как съвременната наука обяснява защо сънуваме?
• балет
Игор Стравински - Пролетно тайнство ("Пролет свещена") (1910 )
Старци, седнали в кръг гледат предсмъртния танц на девойката, която ще принесат в жертва на бога на пролетта. Тази сцена – твърди Игор Стравински, той е видял насън и тя го подтикнала да създаде балет за възкресението на природата след дългата зима и за славянското племе, приветстващо идването на пролетта с жертвоприношение.
• кино
Джеймс Камерън - "Терминатор" (1981)
Човек от метал с червени очи: разрязан на две, той пълзи след жена. Така разказва Камерън съня, който видял, боледувайки от грип в Италия, когато завършвал своята първа режисьорска творба - филма "Пираня II". От чудовището, видяно на сън, възникнал образът на робота-андроид, на Терминатора, станал един от най-култовите кинообрази в края на XX век.
• литература
Робърт Стивънсън - "Странната история на доктор Джекил и мистър Хайд" (1885)
Човек, когото преследват за извършено от него злодеяние, успява да избяга с помощта на прах, който променя външността му. Именно този сън, по думите на Робърт Стивънсън, е в основата на романа за уважаемия доктор Джекил и садистичния мистър Хайд, тероризиращ Лондон с жестоките си престъпления.
• литература
Стивън Кинг - "Мизъри" (1885)
Известен писател е е похитен от своя поклонничка. Тя го отвежда във фермата си и го убива, одира кожата му, с останките му нахранва свинята си, която носи името Мизъри, в чест на главната героиня в серията романи на убития писател. Одраната от писателя кожа била използвана за подвързия на новия роман. Ето такъв подробен кошмарен сън видял Стивън Кинг по време на дълго пътуване със самолет. Пристигайки в хотела си, той не легнал да спи, а започнал незабавно да работи върху "Мизъри" – роман за жената, похитила своя любим писател, за да го накара да напише продължение на романа.
• биология
Франсис Крик - Структурата на ДНК (1953)
Винтови стълби. Именно това видял насън британският биолог Франсис Крик. И именно този сън, както свидетелства неговият колега Джеймс Уотсън, му помогнал да създаде модела на молекулата на ДНК, представяйки я във вид на познатата ни днес двойно верижна спирала.
• кино
Луис Бунюел, Салвадор Дали - "Андалуското куче" (1928 )
Облак разрязва луната на две. Приличал на бръснач, преминаващ през очите – така преразказва своя сън Бунюел на Салвадор Дали по време на приятелски обяд. Сънят, който Дали веднага споделил, се оказал не по-лош – ръка, облепена с пълзящи мравки. От техните сънища се родила идеята на най-известния сюрреалистичен филм "Андалуското куче", идея, която по думите на Бунюел, няма рационално обяснение.
• класическа музика
Джузепе Тартини - "Дяволски трели" (1713)
Един от най-сензационните случаи на подобно явление е творбата "Дяволски трели" на Джудзепе Тартини, италиански композитор, който разказва на астронома Жозеф Ланланд историята на тази соната, композирана от него, когато той е на 21-годишна възраст. По-късно Ланланд описва тази история в своите пътеписи. Изглежда Тартини е сънувал, че продава душата си на Дявола, преди да му даде цигулката си, за да провери дали той ще може да свири на нея.
Ето какво е записал Ланланд, предавайки думите на Тартини: "Какво беше учудването ми, когато го чух да свири с виртуозно майсторство, изпълнявайки сонатата с такова съвършенство, че надминаваше и най-дръзките представи на моето въображение. Бях възторжен, омагьосан, възхитен, загубих дъх и тогава се събудих. Грабнах цигулката и се опитах да си припомня звуците, които току-що бях чул, но напразно. Сонатата, която тогава композирах, "Дяволски трели" бе най-доброто, което бях съчинил, макар и да не възпроизвеждаше напълно онази музика, която чух в съня си".
• химия
Фридрих Кекуле - Цикличната структурна формула на бензола (1864)
"Да се научим да сънуваме, господа!" — призовал Фридрих фон Кекуле, професор по химия в Ганд на първото заседание на един научен конгрес през 1890 г. За да обясни изявлението си, той разказал как самият той извличал полза от сънищата си. След като напразно търсел да открие структурата на молекулата на три-метил-бензола, решението му дошло насън: "Обърнах стола към огъня в камината и задрямах. Пред очите ми отново затанцуваха атоми. Този път най-малките групички срамежливо стояха на заден план. Погледът ми, изострен от често повтарящите се подобни видения, сега ясно различаваше по-големите структури, с разнообразни форми — дълги редици, понякога съвсем нагъсто свързани и всички те се гърчеха в змиевидни движения.
Но какво виждаха очите ми? Какво беше това? Една от тези змиевидни форми захапа опашката си и така образуваният кръг се завъртя, сякаш надсмивайки се, пред очите ми. Тогава се събудих осенен от прозрение." Чрез образа на змията, захапала опашката си, професор Кекуле открил цикличния строеж на бензола във вид на шестоъгълник, съставен от атомите на въглерод с редуващи се единични и двойни връзки, всеки от които е свързан с един атом водород. Теорията за бензоловия цикъл, който поддържа структурата на бензола, е откритието, предизвикало истинска революция в органичната химия.
• физика
Нилс Бор - Моделът на строежа на атома
Бор седи на Слънцето, а към него с тънки нишки са прикрепени въртящите се планети. Датският физик твърдял, че е видял това в съня си, а щом се събудил, започнал да разработва новия модел на строежа на атома, обясняващ, за разлика от планетарния модел на неговия предшественик Ърнест Ръдърфорд, защо електроните не падат върху ядрото.
• популярна музика
The Beatles - "Yesterday" (1965)
Една прекрасна мелодия. Сутринта Пол Макартни налучкал мелодията, която сънувал, но не можел да повярва, че я е съчинил сам. В продължение на един месец той обикалял звукозаписните студиа, опитвайки се да изясни, дали не е била написана от някой друг преди него. Когато се оказало, че няма друг автор на мелодията, Битълс записали песента "Yesterday".
• опера
Рихард Вагнер "Рейнско злато" (1853)
Вагнер се потопява в бурен поток и шумът от водата се подрежда в музика. Така в своите спомени композиторът описвал възникването на мотива, който впоследствие станал основа на увертюрата към операта "Рейнско злато".
• химия
Дмитрий Менделеев - Периодична система на химическите елементи (1869)
Таблицата, в която елементите са подредени в зависимост от атомното им тегло и периодичността на химичните им свойства. Тази таблица видял в насън Дмитрий Менделеев, който отдавна работел върху взаимната връзка на химическите елементи. Приятелят на Менделеев, геологът Александър Иностранцев свидетелства, че така е било направено откритието на периодичния закон на химическите елементи.
• физика
Алберт Айнщайн - Обща теория на относителността (1905)
Айнщайн се спуска от планината с шейна през нощта. Когато тя се ускорява до скоростта на светлината, всичко наоколо започва да изглежда по друг начин. Цялата своя научна дейност след това Айнщайн нарича бавно обмисляне на видяното в този сън. Резултатът бил общата теория на относителността, според която в зависимост от скоростта на движение на обекта времето за него тече по различен начин.
Сънищата това е забравен език на човешката раса. Съдържащите се в тях странни символи и алегории са пълни със скрит смисъл, и е нужно просто да се научим да ги разбираме.
В продължение на много години съм се занимавал с тълкуването на собствените ми сънища и съм анализирал за това време огромно количество съновидения. Мога с увереност да кажа, че чрез сънищата с нас говори Висшият разум. Сънищата показват къде сме прави и къде - не, посочвайки скритата причина за вътрешната ни дисхармония или емоционален срив. Те разкриват най-дълбокия смисъл на човешкия живот, обяснявайки множество явления. Сънищата показват на човека как да следва своята съдба и да реализира скрития във всеки един от нас жизнен потенциал.
"Подсъзнанието може всичко" - Джон Кехоу
Научни обяснения за този феномен
1. Психологът от Харвард Д. Барет заедно със своите 79 студенти провела следното изследване. Отначало всеки трябвало да посочи някакъв важен проблем, който непременно изисква избор – дали да се мести в друг щат, да се жени ли, как да продължи образованието си и т.н. На участниците било предложено да запишат същността на проблема и свързаните с него съмнения и да препрочитат записаното всеки ден преди сън, а на сутринта да фиксират видяното насън.
Резултатите от експеримента показали, че около половината от участниците сънували сънища, по един или друг начин, свързани с техния проблем, 70% от тях твърдели, че насън са видели директно решението или метафорично подсказване за решаването му. По този начин, смята Барет, в някои случаи по време на сън подсъзнанието освобождава вече взетите решения, които наяве съзнанието изтласквало назад.
***
2. Алан Хобсън, професор по психиатрия в Харвард, споделя хипотезата си за това, че сънищата са само страничен ефект на случайни нервни импулси, възникващи в ствола на главния мозък. В своите изследвания Хобсън насочва вниманието си върху промените на хормоналния фон на спящия мозък: той установил, че фазата на бързия сън настъпва, когато хормоните, необходими за бодърстване, се сменят с ацетилхолин, който въздейства върху емоционалните, зрителни и двигателни участъци на мозъка, но блокира двигателните импулси.
Тоест мозъкът получава сигнал, но не може да го реализира и създава сън, обработвайки информацията с помощта на данните, с които разполага, и натрупания опит. Това, според мнението на Хобсън, обяснява защо толкова често сънищата ни са абсурдни, а възникващият смисъл на сънищата е опит на мозъка да подреди създадения от него хаос.
***
3. Когнитивният невробиолог от университета в Турку Анти Ревонсуо издига хипотезата, че сънищата, най-малкото кошмарите, могат да бъдат един вид еволюционен анахронизъм, чиято задача е да имитират опасността и по този начин да тренират мозъка да оценява и предотвратява възможните заплахи.
Невровизуализацията на процесите, протичащи в мозъка на спящия човек, отчасти подтвърждават тази теория: по време на бързия сън, активно работят участъците, отговарящи за реакциите при бягство и борба, при това мускулите на спящия човек са парализирани и се налага мозъкът да изпраща на сензорните системи копия на вече преживян физически опит.
В полза на еволюционното обсноваване на сънищата говори и допитването, проведено от Ревонсуо: в 80% от случаите в сънищата врагове стават животни или непознати, тоест, онези, които в съвременното съзнание не носят очевидна конотация.
***
4. Професорът по психиатрия Ърнест Хартман смята, че сънищата са едни вид автопсихотерапия. В статията си "Защо сънуваме?" той пише, че човек, преживявайки силен емоционален потрес, се среща с него после в сънищата си, които повтарят обстоятелствата или предлагат други, предизвикващи същата основна емоция – страх, безпомощност, гняв и т.н. В много случаи сънищата постепенно се променят: човекът се оказва способен да въздейства върху ситуацията, променяйки нейния ход и дори разрешаване.
***
5. Молекулярният биолог Франсис Крик и неврологът Греъм Мичисън разработили теорията на "обратното обучение": по време на фазата на бързия сън стволът на главния мозък стимулира предната чест на мозъка и тя започва да пресява цялата получена информация за деня, криейки или унищожавайки ненужните или случайно създадени мисловни асоциации, които преминавйки през този подбор, стават причудливи сънища. Според мнението на учените тази функция на сънищата позволява да бъде предотвратено информационното претоварване и запазването на действително важната за човека информация.рофесорът по психиатрия Ърнест Хартман смята, че сънищата са едни вид автопсихотерапия.
В статията си "Защо сънуваме?" той пише, че човек, преживявайки силен емоционален потрес, се среща с него после в сънищата си, които повтарят обстоятелствата или предлагат други, предизвикващи същата основна емоция – страх, безпомощност, гняв и т.н. В много случаи сънищата постепенно се променят: човекът се оказва способен да въздейства върху ситуацията, променяйки нейния ход и дори разрешаване.
Източник: margaritta.net
