Научих се да обичам моментите, в които се чувствам слаба
Спя на спалня с две възглавници. Мога да си избирам на коя да заспя. Когато се събудя, едната възглавница е празна... Нямам много време да мисля за това. Ставам и се залавям със задачите за деня.
Научих се да обичам моментите, в които се чувствам слаба. Тогава никой с нищо не те занимава. Липсват фалшиви приятели. Никой не те товари с отговорности. Хората нямат очаквания от теб, защото не излъчваш сила и увереност.
Разбрах в какво е силата на слабите моменти - в липсата на суета. Колко усилия и енергия хабят хората, за да се харесат и да бъдат приети?!
Научих се на смирение. Научих се да се храня с тишина. Научих се да виждам със затворени очи... И ми хареса... Много повече от ласкателството и блясъка на показния ден и взаимоотношения.
Разбрах, че за щастието са достатъчни само един чифт дънки и един шоколад. Усмихвам се щом ги имам!
И една спалня с две възглавници, с надеждата за сутринта, в която щом отворя очи, ще видя, че има с кой да споделя шоколада си.
