Не искам да търся смисъла в думите

  • Сподели:
Не искам да търся смисъла в думите
Видео на деня

Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.

Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.

В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са.

В опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите.

В споделения момент, когато невъзможността ти казва "недей" и има кой да ти каже "ти можеш".

В неочаквано подадената ръка, когато залиташ от ръба на несигурността си.

В грижливо приготвения горещ чай или силно питие, за да преглътнеш тъгата или гнева си.

В телефонно обаждане с изреченото най-обикновено "как си", тонът на което обаче е по-важен от въпроса.

В смелостта на директния поглед, точната дефиниция на нещата и откровеното "да" или "не".

В една простичка усмивка, пък дори и да е изпратена от хиляди километри разстояние.

В споделянето не само на това, което имаш, но и на това, което си.

В малките и глупави неща, на които понякога не обръщаме и внимание.

В…

Търсим смисъл във всяко нещо. За да определим стойността и важността, която има за нас. Така сме устроени. Отсяваме. И не на думи.

А един жест сам по себе си е Смисъл. Израз. Желание. Близост. Отношение.

И е важен.

Автор: Надежда Тошкова / Източник: jelanie.info