Не съди книгата по корицита
От HighViewArt
Когато дисплеят на телефона ми изписа неговия номер, аз се вцепених! Цялото ми съзнание се вцепени! Загледах се в телефона няколко секунди. Куп въпроси минаха през ума ми, но този, който се закова беше „Защо?”, „Защо точно днес? ”, „Защо точно сега?”.
Вдигнах и с най-безразличния си глас проведох сякаш делови разговор. Когато затворих обаче цялата треперех. „Какво ми става?” „Да не би за първи път да разговарям с момче?”, казах на себе си. Наистина не разбирах притеснението, което изпитах от разговора. Та той е несериозен тип и аз не мога да си позволя да имам нищо общо с него. Не трябваше да се вълнувам толкова много, но все пак не можех да спра.
Няколко минути след разговора ни и той се появи. Ходеше толкова наперено и говореше по същия начин. Мислех си „този за какъв се има, да не би да е единственият на плажа?”. И за мен беше, но все още не го признавах пред себе си. Говорихме си дълго и с всяка изминала минута той ми се струваше още по-прекрасен. Аз се държах отчуждено и не се подавах на никакви емоции. Въпреки това приех и втора среща с него, без да имам ясна представа защо. Просто следвах инстинкта си и по-малко разума.
Вечерта беше прекрасна, а той я правеше още по-прекрасна. С течение на разговорите ни аз разбирах, че имам грешна представа за него. Това, което виждах не е било това, което е изглеждало. И все пак стоеше въпроса „ Защо чак сега?”. Защо чака цяло лято, за да ми се обади...?
Но въпреки това, когато погледнех в очите му виждах сигурност и топлина. Всичко беше ясно, аз бях влюбена! Аз, която никога досега не съм вярвала в любовта, се бях влюбила! Разумът ми отново проговори. Оставаха пет дни преди да си тръгна от морето и моето лято да приключи. Знаех, че това ще е моята лятна и разтърсваща авантюра.
Нямаше начин да ме потърси и след това. И точно тогава той отново ме изненада! Не спирахме да говорим по телефона, чувахме се постоянно! Докато накрая не се срещнахме отново! Беше си същият наперен фукльо, но по-мил и по-сериозен от първата ни среща. И тогава се сетих за поговорката „ Не съди за книгата по корицата”. Бях преценила грешно книгата.
Снимки: http://www.sxc.hu
