Не съди книгата по корицита

  • Сподели:
Не съди книгата по корицита
Видео на деня

Когато дисплеят на телефона ми изписа неговия номер, аз се вцепених! Цялото ми съзнание се вцепени! Загледах се в телефона няколко секунди. Куп въпроси минаха през ума ми, но този, който се закова беше „Защо?”, „Защо точно днес? ”, „Защо точно сега?”.

Вдигнах и с най-безразличния си глас проведох сякаш делови разговор. Когато затворих обаче цялата треперех. „Какво ми става?” „Да не би за първи път да разговарям с момче?”, казах на себе си. Наистина не разбирах притеснението, което изпитах от разговора. Та той е несериозен тип и аз не мога да си позволя да имам нищо общо с него. Не трябваше да се вълнувам толкова много, но все пак не можех да спра.

Няколко минути след разговора ни и той се появи. Ходеше толкова наперено и говореше по същия начин. Мислех си „този за какъв се има, да не би да е единственият на плажа?”. И за мен беше, но все още не го признавах пред себе си. Говорихме си дълго и с всяка изминала минута той ми се струваше още по-прекрасен. Аз се държах отчуждено и не се подавах на никакви емоции. Въпреки това приех и втора среща с него, без да имам ясна представа защо. Просто следвах инстинкта си и по-малко разума.

Вечерта беше прекрасна, а той я правеше още по-прекрасна. С течение на разговорите ни аз разбирах, че имам грешна представа за него. Това, което виждах не е било това, което е изглеждало. И все пак стоеше въпроса „ Защо чак сега?”. Защо чака цяло лято, за да ми се обади...?

Но въпреки това, когато погледнех в очите му виждах сигурност и топлина. Всичко беше ясно, аз бях влюбена! Аз, която никога досега не съм вярвала в любовта, се бях влюбила! Разумът ми отново проговори. Оставаха пет дни преди да си тръгна от морето и моето лято да приключи. Знаех, че това ще е моята лятна и разтърсваща авантюра.

Нямаше начин да ме потърси и след това. И точно тогава той отново ме изненада! Не спирахме да говорим по телефона, чувахме се постоянно! Докато накрая не се срещнахме отново! Беше си същият наперен фукльо, но по-мил и по-сериозен от първата ни среща. И тогава се сетих за поговорката „ Не съди за книгата по корицата”. Бях преценила грешно книгата.

Снимки: http://www.sxc.hu

Не съди книгата по корицита
Не съди книгата по корицита
Не съди книгата по корицита
Не съди книгата по корицита
Не съди книгата по корицита
Не съди книгата по корицита
Не съди книгата по корицита