Някой, с когото да можеш да споделиш пълнотата си
Продължаваш да казваш, че си засрамен и огорчен всеки път, когато ти посоча истината за теб.
Засрамването е реакция на човек, който все още влага твърде много в егото си, когато става въпрос как другите го възприемат.
Покани себе си да надмогнеш тези неща. Опитай да реагираш другояче - например със смях.
През по-голямата част от живота си си бил потърпевш от изживяванията си. Сега си поканен да станеш техен причинител. Това се нарича "да живееш съзнателно". Това значи "да вървиш буден и в съзнание ".
Може да си мислиш, че е лесно "да бъдеш Който Си Наистина", но всъщност това е най-голямото предизвикателство, с което някога ще се заемеш в живота си. Може дори и никога да не успееш.
Малко хора успяват. Не в един живот. Даже не и в няколко живота.
Никакви задължения. Нито ограничения, нито напътствия, нито правила. Не си свързан с някакви обстоятелства или ситуации, нито си ограничен от някаква система от правила или закони.
Не, не подлежиш на никакви наказания за някакви нарушения, нито си способен на тях, тъй като в очите на Бога не съществува такова нещо като "нарушител".
Звучи сякаш задържането на една връзка значи, че тя е била успешна. Опитай се да не смесваш продължителността с добре свършената работа.
Запомни, че задачата ти на тази планета не е да видиш колко дълго можеш да запазиш една връзка, а да решиш и да изживееш Кой Си Наистина.
Това не е довод в полза на краткосрочни връзки, нито пък е изискване за дългосрочни.
И все пак, въпреки че не съществува подобно изискване, би трябвало да се каже следното: дългосрочните връзки съдържат забележителни възможности за съвместен растеж, съвместна изява и съвместно осъществяване.
И това си има своята награда.
Най-напред се увери, че влизаш във връзката по „правилни" причини. (Използвам думата "правилни" като относително понятие. Имам предвид „правилни" по отношение на по-голямата цел на живота ти.)
...Повечето хора все още влизат в една интимна връзка по "неправилни" причини: за да избягат от самотата, за да запълнят празнина, за да се домогнат до обич или някой, който да обичат (и това са само някои от по-добрите причини).
Други го правят, за да успокоят егото си, за да прекратят депресията си, за да подобрят сексуалния си живот, за да се възстановят от предишна връзка или (вярваш или не) за да уталожат скуката си.
Никоя от тези причини няма да доведе до желания резултат и, освен ако нещо драматично не се промени по пътя, връзката също няма да се получи.
Да, нещата, които другите мислят, казват и правят понякога ще те нараняват - дотогава, докато престанат.
Това, което ще те заведе най-бързо от едното до другото, е абсолютната честност - да си готов да изтъкнеш, да отбележиш и да обявиш как точно се чувстваш по отношение на нещо.
Кажи своята истина - мило, но пълно и цялостно. Живей своята истина - нежно, но абсолютно и последователно. Променяй истината си лесно и бързо, когато опитът ти ти донесе нова яснота.
...Да се отнасяш към другите с обич, не значи обезателно да им позволяваш да правят каквото си поискат.
В крайна сметка човекът, който се опитва да прави "каквото е правилно" за другия (бързо да прощава, да показва съпричастие, винаги да затваря очи пред определен вид проблеми и поведения), започва да изпитва негодувание, яд и недоверие даже в Бога.
Защото как може Бог да изисква подобно безкрайно страдание, жертва и липса на радост в името на обичта?
Двама души се събират като партньори, надявайки се, че цялото ще е по-голямо от сбора на отделните части, само за да разберат впоследствие, че то е по-малко. Те се чувстват по-малко, отколкото са се чувствали, когато са били сами.
По-малко способни, по-малко можещи, по-малко възбуждащи, по-малко привлекателни, по-малко радостни, по-малко задоволени.
Това е, защото те са по-малко. Отказали са се в голяма степен от онова, което са, за да могат да бъдат и да останат във връзката.
Много е романтично да кажеш, че сега, когато изключителната особа е влязла в живота ти, се чувстваш допълнен.
Но предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някои, който може да те допълни, а да имаш някой, с когото да можеш да споделиш пълнотата си.
Автор: Нийл Доналд Уолш
Източник: angeli-raja.eu