Оскар Уайлд: Ние сме наказани заради нашите самоограничения
От HighViewArt
И все пак мисля, че ако човек живее пълнокръвно, ако дава израз на всяко свое чувство и на всяка своя мисъл, ако превръща в действителност всеки свой блян… мисля, че светът би получил такъв силен стремеж към радостта, че ние бихме забравили всички болести на средновековието и бихме се върнали към елинския идеал… а може би и към нещо още по-великолепно и бляскаво от елинския идеал.
И най-смелият от нас, обаче, се страхува от себе си. Самоосакатяването на дивака се е съхранило днес в трагическата отживелица, наречена самограничение, която хвърля тъмна сянка над нашия живот. Ние сме наказани заради нашите самоограничения.
Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови. Тялото греши и веднага се избавя от влечението към греха, тъй като задоволяването на желанието е един вид пречистване. След това остава само споменът за наслаждението или изтънченото удоволствие от разкаянието.
Противопоставим ли му се, душата започва да се стреми към онова, което й се струва нечестиво и престъпно благодарение на противоестествените закони, които сами сме си измислили. Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия начин в мозъка и единствено в мозъка възникват и най-големите грехове на този свят…
Оскар Уайлд, из "Портретът на Дориан Грей"
