Пея тази песен с обич към себе си

4 август 2016

Ти си този, с когото се събуждам всяка сутрин. Този, с когото дишам, този, на когото усещам всеки удар на сърцето. Ти си този, с когото вървя, с когото говоря и пея, този, който остава с мен през всяка минута от всеки ден.

Ти си този, с когото ми прилошава, този, с когото аз плача, този, чийто гняв, радост и съмнение преминават през мен като огън. Ти си този, с който ще умра, този, към чиито ръце се връщам всеки път.

Ти си този, който виждам във всяко лице, което грее през чифт очи, искрящи през безмълвието, следите от прах и пространствата в короните на дърветата.

Ти си мой постоянен спътник, моят дом, моята причина, радост моя, живот мой. Ние не можем да бъде разделени, не можем да бъдем двама, а дори и "едно" е твърде далеч за нас.

Аз пея тази песен за себе си, изчезвайки в нея, знаейки, че никога няма да бъда сам.

Автор: Джеф Фостър / Превод: myvelikoturnovo.com