Почти познати, почти имащи се, почти влюбени...
Аз плача, но не виждам сълзите си.
Усещам само душата, че ме боли.
Навярно в нея нещо се чупи, навярно умира... за неопределено време, но за теб.
И ще дойде време, в което аз и ти ще сме си чужди, непознати, с бледи спомени за нещо случило се между мен и теб.
Няма да ти проговоря отново, както и ти на мен.
Но нали бяхме толкова близки, почти познати, почти имащи се, почти влюбени.
Сега умирам, но нали те обичах...
Още може да прочетете на Александър Глог Official.