Права ли ще си или щастлива - изборът е твой
"Казах му, че няма да се получи, но той не ме послуша…"
"Омръзна ми да прави само глупости!"
"Все му обяснявам, че трябва да се промени и да започне да се държи като истински мъж, а той си е мамино синче".
Предполагам и вие сте чували или казвали подобни реплики, а в моя кабинет жените ги изричат доста често. Няма да коментирам темата, че когато нечие поведение те дразни, то е, защото ти самият си склонен към подобни действия (т.е. носиш същото качество), независимо от това дали го проявяваш или не.
Чували сте, че трябва да избереш дали да си прав или да си щастлив, нали? Ще се изненадате колко много хора попадат в капана на това да се налагат и да се борят да доказват, че са прави на всяка цена. Това носи напрежение и коства много нерви.
Какви са последствията от битката да бъдеш прав и какво показва тя за участващите в нея?
1. Желание да се наложат
То може да бъде маскирано с много думи и брилянтно умение за водене на преговори, но в същността си остава налице. В двойки, в които и двамата партньори са с тази необходимост се водят тежки битки за надмощие и като в състезание всеки отбелязва спечелената точка. Напомня: "казах ли ти!" при всеки удобен случай.
Когато пък са се събрали един вечно прав човек и един, склонен да го толерира, отношенията са неравностойни като между родител и дете. Такива връзки обикновено са неудовлетворителни за партньорите. Единият налага волята си, но другият си връща с поведение или просто с отнемане или ограничаване на удоволствието, любовта или вниманието, които може да даде на другия.
2. Повече мъже, отколкото жени изпитват потребности да бъдат прави
Причините са в полученото възпитание – от момиченцата се очаква да са подкрепящи и разбиращи, а от малките момченца – по-скоро да се отстояват и налагат, да се състезават и да побеждават.
Това обаче не означава, че ролите в двойката не могат да са разменени поради по-голямата склонност към нарцистичност на един от партньорите. Каквато и да е конфигурацията, тя не е полезна за вас и за връзката ви, защото хабите енергия в спорове и неползотворни разговори. Представяте ли си какво бихте постигнали, ако насочите всичката тази страст към нещо градивно?
3. Разбирането, че да си прав означава да си достатъчно добър
Така стоят нещата в главата на тези, които като деца са се чувствали лоши или недостатъчно добри. Когато са прави, това вдига самооценката им в собствените си очи се чувстват достойни за любов.
Анализирайте дали ви е важно да сте прави, за да се наложите, за да се почувствате важни или това прикрива усещането за безполезност, непригодност, което сте имали в детството. Можем да направим крачка към преодоляването на нещо в себе, ако го опознаем, разгадаем от къде идва то, кога и при какви условия се е зародило в нас.
4. Фиксация върху това кое е правилно, а не какво върши работа
Обикновено определяме като правилно или неправилно нещо от призмата на своите лични ценности и опит. Дайте си сметка, че това е само вашата гледна точка към ситуацията и може да съществува и друга такава.
Помните ли онзи пример от "Малкия принц" – дали рисунката е на боа, глътнала слон или на шапка, никой не може да твърди със сигурност. Понякога "подходящото" не е нито правилното, нито грешното, защото животът рядко е в черно-бели краски.
5. Потребността да си прав е форма на контрол
Той определено пречи на това да живееш с лекота и да се възползваш от предоставените възможности. Докато преценяваш плюсовете и минусите и чертаеш планове за възможните изходи е твърде вероятно да пропуснеш шанса. Да, може би няма да паднеш, но вероятно няма и да полетиш.
6. Желанието да си прав може да превърне партньорството в битка, което е встрани от цялата идея за него
Естествено, ако за вас това е място за споделеност, близост, любов и подкрепа, а не конкуренция, състезание и налагане.
Пожелавам ви мъдрост и вътрешна увереност. С тяхна помощ е много по-лесно да изберем да бъдем щастливи, вместо прави.