Приказка за българското село

Аз съм на 7 години. Ура! Най-накрая заминаваме на село при баба!

14 години. Омръзна ми това село и тъпата градина!

Аз съм на 20. Имам чувството, че баба се е побъркала - по цял ден скубе трева. Разбирам да е в градината, ама тревата покрай оградата на кого пречи?

Аз съм на 25. Селото е хубаво само за барбекю.

35 години съм, що пък да не посадя малко репички?

Станах на 45. Засях цялата градина.

Навърших 60. Сякаш оградата е обрасла с трева, трябва да оплевя малко.

На 78 години съм. Мъкна тежка раница към село. Децата и внуците не помагат. Казват – нищо недей да садиш, всичко ще си купим. И само правнукът се радва. Той е на 7 години и е щастлив, че отново е лято и ние отиваме на село.

Животът продължава.

Снимка: wikipedia.org/Luigi Chiesa