Простаците не страдат от мълчание

Мълчах до скоро. Не че нямам думи -

та те са ми едничкото имане,

но знам, че беше казал някой умен:

простаци се убиват със мълчане.

Обаче не умираха. Напротив -

уютно сред смълчаните им беше,

продаваха на бит пазар живота,

а цял народ в краката им мълчеше.

И чудя се дали да проговоря -

дано пък бесовете да събудя...

Те, лудите, уж нямали умора,

но кой ще ни повярва, щом сме луди?

И нека прах от мен да не остане,

да ме разпънат с всички кръстни знаци -

простаците не страдат от мълчание,

ако не разберат, че са простаци!

 

 

Автор: Ники Комедвенска