Съвременната Пепеляшка
От Линда Вейл
Съвременната Пепеляшка е мечтателка от дъното на душата си. Но не по онзи познат от класическата приказка начин. Тя не чака феята кръстницата да й предостави чудодейно бягство от реалността, поне за едно денонощие.
Не се страхува от удара на часовника, когато настъпи полунощ, защото светът й не се гради на илюзии и откраднати моменти.
Мечтите й са обагрени с електрикови нюанси и понякога тя препуска стремглаво с тях към безброй светове и галактики, неразбрани от всички наоколо.
Първо ги скицира в сънищата, а после пренася само фрагменти от тях върху хартията, платното за рисуване, пречупва ги през обективи, странни одежди, нетипични бижута…
Не иска да има бляскава рокля, кристална пантофка и лъскава каляска, защото такива неща принадлежат само на принцесите. Знае, че те са свикнали да имат всичко заради своята титла или милостивата си, лека съдба, но това не я блазни, а напротив - иска да стои далеч от подобни образи.
Достатъчно й е да успее да извоюва собствената си същност и да отстоява онова, за което иска да се бори. За нея не е проблем вървейки по своя дълъг, прашен и трънлив път да носи най-изтърканите си, но удобно гуменки, коженото яке и карирания панталон, тананикайки някоя мелодия от песен на любимата си банда.
Баловете изпълнени с фалш, суета и скъпо шампанско не са местата, на които може да бъде видяна. Не защото не може да си ги позволи, а защото са прекалено префърцунени за нейните стандарти за красота и забавление.
Никога не е чакала принца и не държи да бъда спасявана, а по скоро понякога копнее да срещне някой тайнствен герой, с който да се омагьосат взаимно. Потъвайки в очите и света на другия. Непринудено. Постепенно. И за дълго.
И той няма да се страхува да се разкрие такъв, какъвто е- дори това да означава да разгърне и своя най-съкровен мрак.
Тя никога не би настоявала този странник да обикаля цялото кралство, за да й върне изгубената обувка, нито да се дуелира заради нея и да прави гръмки серенади. Достатъчно ще бъде да знае, че е наоколо и я обича заради самата нея.
Съвременната Пепеляшка няма зла мащеха и две доведени сестри и не винаги й се налага да върши цялата къщна работа облечена в дрипи, но крие в огромната черна кутия на тавана куп болезнени рани от различни хора и ситуации и има богата колекция от страшни, тъжни и мрачни приказки, които не е разказвала на никого.
Не е имала перфектното семейство с идеалните взаимоотношения, но е възприела всяка част от живота си като житейски урок или може би карма.
Тя винаги си повтаря и знае, че прашната, черна кутия не е фактор за нейното бъдеще и лошите книги не трябва да се препрочитат.
Далеч не е идеал за жена, нито има куп обожатели, фенове и последователи. Не държа да има главна роля в нечия приказка и не се надпреварва с никого за уважение, внимание и любов. Не се прави на по-смирена и скромна отколкото е и никога не търси чуждото съжаление.
Тя просто е едно парченце пъзел, търсещо своето място в света, което не иска непременно да бъде част от някой комплект. Спокойно може да преживее мисълта да върви към мечтите си съвсем сама.
Дълго. Пеша. И смело напред.
