Шарл Бодлер: Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува!
От HighViewArt
Шарл Пиер Бодлер (1821 - 1867) е френски поет, критик и преводач, една от най-влиятелните и противоречиви фигури във френския културен живот на XIX век.
През 1857 г. Бодлер публикува своята първа и най-известна стихосбирка "Цветя на злото" (Les fleurs du mal). Основните теми за секса и смъртта са смятани за скандални и книгата се превръща в нарицателно за неблагоприличие. Бодлер, издателят му и печатарят му са съдени за нарушаване на обществения морал.
HighViewArt.com подбра десет любими мисли от Шарл Бодлер:
1. "Да работиш не е толкова скучно като да се развличаш."
2. "Животът е болница, в която всеки болен гори от желанието да си смени леглото. Този тук иска да страда до печката, онзи мисли, че ще оздравее, ако е до прозореца. На мен ми се струва, че ще бъда добре само там, където не съм."
3. "Най-тежка е работата, която не се решаваме да започнем, тя се превръща в кошмар."
4. "Всички буржоазни тъпаци, произнасящи непрекъснато думите: „Неморално, неморалност, морал в изкуството“ и други глупости, ме карат да мисля за Луиз Вилдиьо, проститутка за пет франка, която, придружавайки ме веднъж в Лувъра, гдето никога не бе стъпвала, започна да се изчервява, да си крие лицето и като постоянно ме дърпаше за ръкава, ме питаше пред безсмъртните статуи и картини как е можело да се изложат публично такива неприлични неща." — из "Дневник"
5. "Жената е покана за щастие."
6. "Аз съм егоист като децата и болните." — в писмо до Аполони Сабатие
7. "Наистина много утешително е да си мислиш, че посредством работата ще придобиеш не само пари, но и безспорен талант." — в писмо до майка си
8. "Да създадеш образец – това е гениалността." — в писмо до майка си
9. "В дългия списък на правата на човека, който мъдростта на ХІХ в. толкова често и толкова охотно подновява, са забранени две много важни права: правото да си противоречиш и правото да си отидеш. Но обществото счита човека, който си отива, за безочлив."
10. "Прекрасното е винаги странно. Не искам да кажа, че тази странност е постигната преднамерено, хладнокръвно, понеже в този случай тя би била чудовищна, би излязла извън релсите на живота. Казвам само, че прекрасното винаги съдържа малко чудатост, наивна, неволна, несъзнателна чудатост, и че именно тази чудатост го прави прекрасно. Тя е негов белег, негова особеност. Обърнете съждението ми и се опитайте да си представите банална красота!"
По материали от "Уикицитат".
