Среднощно признание
В камината проблясват яростни пламъчета, откъснатите шишарки в стаята пукат, чува се отвън шум на преминаващи коли. Прозорците са покрити с тънка паяжина от скреж. Черни котки пробягват по белия сняг.
Изведнъж настъпва кристална тишина. В нея се разстилат мислите ми. Гонят се, скриват се, после изплуват. Като шпага са за съня ми...
За момент забравям, че стрелките на часовника се движат. Мислите ми рисуват акварелен пейзаж в синьо и бяло. После изписват име, но неясно. Дали това е само цветна илюзия?
В стаята сега се чува само стенният часовник. Шишарките са протихнали и сгушени, дървата са изгорели. Котките са изчезнали. Няма нито движение, нито звук.
Замръзнала зимна картина. Аз съм будна с хиляди мисли в главата. Пиша... Преди да се пренеса в царството на лавандуловите сънища ще татуирам върху листовете всичко, което ме вълнува.
Връщам се на името. Кратко мъжко име, което винаги наелектризира въздуха. Сладко безумие! Върху белия лист бързо никнат думи. Такъв силен емоционален заряд носят, че могат да взривят всичко наоколо.
Как ли би реагирал, ако знаеше, че не спирам да мисля за теб? Времето, разстоянието и другите граници не означават Нищо за мен. Нищо не може да ме спре да те обичам!
Тайно.
Скандално.
Диво.
Страстно.
Истинско.
