Св. Георги символизира впрягането на земната енергия в полза на човечеството
Йога, Аюрведа, Фен шуй и предания за светци пазят древни български тайни и знания.
Има много методи, средства, практики за постигане на познание, на истината. Ведите ги обобщават до три групи: Първата - "практяша" – емпирично, практично, сетивно възприятие, което е с голям процент на заблуда. Втората - "анумана" (извеждане на заключения въз основа на фактите), той пък не включва необозримото. Ведите смятат третата група - "шабда" (слушане на ведически писания) за най-надеждна, защото всички други са обусловени от несъвършените ни сетива и възприятия.
Но има и едно духовно, директно познание, до което тракийските жреци са стигали, до т.н. втория план на битието, на истината. Те хвърляли в свещения огън, горящ в теменоса, центъра, на светилището специални растения, като загадъчното орфеево цвете (силивряк, омайниче) и стигали до екстазата, много близка до нирваната, настройвали се на размерността между вибриращата материя и основната Божествена вибрация.
Така дедите ни осъществявали контакт с вътрешната същност на материята. Прониквали в тайните на времето и пространството, в лоното на Светия Дух, съзнанието на Бога вътре в човека, сливали се с Него, а така и с резервоара на вселенското съзнание. И черпили от него автентично знание, свещенодействали, прорицавали… Символ на това проникване в него за тях била змията (Уробороса, Кундалини), който, захапвайки опашката си, винаги завършвал и започвал наново кръга на обновлението. Затова змията е най-старият символ на мъдростта.
Не случайно, тя присъства и при повечето конни богове и светии в историята на човечеството. Има ги и при тракийския херос, небесния воин на доброто "воюване" за духовна мъдрост, за духовен ред и духовна организация. Затова той е изобразяван на оброчните релефи със змии в ръцете си, които храни от патери (плитки блюда за жертвоприношения). В странджанската иконография Света Марина също е изобразявана със змии в ръцете и е наричана “господарка на змиите”, възприемана е като архаичен образ на Богинята-майка, почитана като хтонично божество.
Не случайно, подобни представи има по целия свят. В източната част на Мезоамерика, в Хаити, легендите за змии водят началото си от самото сътворение. Местното население вуду вярва в бог, наречен Дамбала Уедо, наричан Великата змия, Създателя на Вселената. От името на Бога-Змия идва названието и на нашия родопски връх Дамбала с лековитата му вода, където се събират и българи, и мюсюлмани, на 6 май – Гергьовден. Но засега никой не прави такава връзка.
Думата на иврит за библейската змия – "нахаш" е свързано с корена "Нхш", който значи "да се проумеят нещата, да се проникне в тайните". Затова змията е несправедливо обвинявана за загубата на безсмъртието и придобиването на сексуалното познание. В Тракийските хроники, обаче, тя е реабилитирана. В книга "Атам" ("Адам") 18:13-14) Бог казва на Адам, че е трябвало да премине през грешки, за които няма да го вини и осъжда, защото така или иначе сътвореният от светлина, дори и преминавайки през тъмнината, пак ще сътвори подобни на него. Само дето не е казано директно, че тъмнината трябва да се освети от светлината не със сила, а с разбиране и любов.
На древните българи, носители на Божията истина за Мирозданието. чиято история е история на Първоначалието, на първата човешка цивилизация и първите писмени знаци, им отива именно такава мъдрост. Затова основният принцип на тангризма е: "Душа душа да не поробва и Дух духа да не подвежда!"
Затова българинът, чието име означава мъдър и знаещ човек, е имал мисия да разнесе своята мъдрост, културата на хармонията между полюсите, на единението с Природата, със законите на Божието мироздание, по целия свят и отново да се върне в святата си, Божия земя. И като Божий народ, носещ божествените качества - любов, сърдечност, състрадателност, доброта, правдивост, да възроди и спаси човечеството, като поднови и укрепи връзката Бог-човек, Дух-материя.
И до днес българската мъдрост и високо цивилизационна култура е пред очите ни, навсякъде около нас - в нашия фолклор, в изкуството, в писмените ни системи, в духовните практики, в древните артефакти… Прозира и в древните науки за тялото, ума, душата, за изцелението. Те и днес са съхранени във Ведите, Йога, Аюрведа, Фън шуй, Веда Словена (сборник с български народни песни от Родопите и Странджа), в които се пее за Вишну, Агни, Сива (Шива) и др. Имената Йога (от "ога"- съюз, свързване и от "иго" – впряг, свързване); Аюрведа, Аир веда, (от "аир, хаир, арно"), имат български произход. Аюрведа означава Знание за Живота в благоденствие.
Името на първите записани религиозни текстове в света (Ведите в Индия) също идва от древнобългарските думи "веда" - знание и "ведам" - зная. Техният източник е съхранената устна памет от преди повече от 5000 години преди Христа, за което свидетелства Риг веда, Рча Веда (от "рча" - изричам, възхвалявам на древен санскрит). Риг (Рча) веда буквално означава речена веда, изречено знание, идва от древнобългарския глагол река, реча, и глагола – ведам - зная. Затова двете дисциплини Йога и Аюрведа в древността винаги са се прилагали заедно за постигане на себеосъзнаване, баланс, синхронност между дух и материя, за добро здраве и лечение.
Ведическият санскрит е прото-арийски-индийски език, свързва се с древния ирански език Авестан - по-късна разновидност на древния български език, говорен от 10 000 г. пр. Хр., та до днес. Той е разнесен от най-стария човешки род - българския, който се е разселил на Изток и на Запад, на Север и на Юг по цялата земя. Той е бил носител на най-стария, космичен език, предаващ най-пълно и вярно Божествените истини и тайни, както казва Учителят Петър Дънов.
За това свидетелстват и хилядите български топоними, разпространени по цялата Земя. От древната българска мъдрост са възникнали и световните религии индуизъм, будизъм, християнство, ислям, имащи общ прото-индийско-арийски източник и език. Те са пренесени от така наречените ригведически племена, дошли от запад, от нашите земи. В тях влизало и племето "Агни", на Огъня, наричано още Бъхарете, Бъгарете (от санскрит – Благословените, Божиите). То се споменава в Махабхарата като Маха (Големите) бъхарати (българи), чиито царе и войници носели български имена, като Румен, Панчо и др.
От българския език са преминали в санскрит много думи, като карма (кара); тамас (тъмнина); дира (диря); чакра (колело, чекрък); жива (душа); самади (самази) - Сам Ази – само Бог Е, единение, цялост ; Буда (Пробуденият), чиито баща и майка (Свободана и Мая) също са български имена.… С Брахман (бременен, бреме, нося) се означава пълния с живот Абсолют. Тат Твам Аси пък означава Аз съм Истината. С Богар (човек на истината) се е означавал древен индийски мъдрец, после появил се в Китай като Боян, и прочул се като Лао Дзъ.
Дедите ни са имали небивали познания за астрология, земни сили, природни и духовни закони, познавали са геомагнитните сили на Земята, използвали са ги за зареждане с енергия в своите светилища. На тази база са строили и пирамидите си, с които е осеян света. Българите вярвали в единен Бог с три проявления (Тримурти) - Брама (Създателят), Шива (Преобразителят) и Вишну (Поддържащият). Почитали Майката Природа, природните стихии, давали са им имена. Пренесли са преклонението си пред Единния Бог в персийската, индийската, китайската, в египетската религиозност. Единението им на човека с Бога било символизирано с древния знак IYI.
Древните българи "скити" са оставили в наследство на света и бинарния код, залегнал в основата на създаването на днешните компютри, още преди 5000 години, отбелязан за първи път в 64-те хексаграми на Книгата на Промените (Жоуий, И-Дзин). Те са създатели и на изкуството за хармонизация на пространството Фън Шуй. В превод името му означава "Вятър и Вода, която се носи на облаци". "Мъг-ла" е съществително от глагола "мъг" – изпускам, изтичам – за облак (и за човек от божествен произход). Затова Вятър и Мъгла (Вода) могат да се преведат и като "подвижен въздух и облак, който изтича, изпуска се".
Така това изкуство е отразявало полифоничността на света като свещенодействие, като почитане на бог Ваю (Вятър, Въздух), който раздвижва и обновява всичко. Много важно в това тайнство са и богът на небето Танг-Ра, на Вятъра – Ваю и на облаците и дъждовете – Индра. Затова във Фън Шуй е много важно как се движи потокът на енергиите.
И ако той е по права линия, действа вредно, ако е плавен и обтичащ, тогава има успех, приходи и добро здраве. Вятърът в това изкуство е свързан с чистотата – той издухва и отнася нечистотиите. Водата, Поройният Дъжд от Облаците пък ги измиват. В древността "Чист" е било равнозначно на "Светъл", "Сияен". Оттам и духовната чистота е свързвана със сиянието и светлината.
За древните българи Фън Шуй е бил начин за оцеляване, за живеене в хармония с природата и свещеното начало. А също и начин за пречистване. Предците ни са знаели, че познаването и прилагането на святото триединство на мъжкото начало – огънят на мъдростта, на женското начало – водата, утробата, и на духа – балансьорът, неутралния въздух, им носи успех и благоденствие.
В запазения до днес у нас израз – "вятър и мъгла", макар и да му се придава значение за отвлеченост, празна работа, разсеяност, всъщност, съдържа дълбока мъдрост. Крие се най-добрият начин за обгръщане с фундаменталните енергии на водата, чрез която идва всичко светло на земята и пак чрез нея си отива обратно в Космоса. Тъй като огънят – "ли" (от китайски ), мъжката ян енергия, поддържа водата ("кан"), женската ин-енергия, загрява я да се изпари и двете начала да си сменят местата, да се съединят.Този процес има еквивалент и в човека, нали той повтаря в малък модел (микрокосмос) макрокосмическия вселенски принцип. Главата е създадена от огъня, гърдите от въздуха, коремът от водата.
Затова и свещеното Божие име Йод Хе Вав Хе, според Кабала, обединява Йод – мъжката, бащината форма на Бог и Хе – първата майка, която ражда всичко в света (Шекина в юдаизма). Чрез мистичния съюз (брак) между Шекина и Бог се преодолява земното и то се издига към небесната светлина.
А "половият акт" между положителните и отрицателните творчески сили е навсякъде във Вселената. На висше ниво той е извън физическото тяло, в духовното тяло между светлите енергии. Неговият истински аналог в човека е в мозъка му – между положителния полюс (епифизата) и отрицателния полюс (хипофизата).
А таламусът подгрява процеса с енергия, директно получена от Северната звезда. Ето защо всеки човек е живо въплъщение на енергията на звездите. И както всяка звезда е център в безкрайното пространство, така и всеки мъж и всяка жена са паралелни аналози на звездите и също са център на безкрайността.
За българското знание за този мистичен съюз между небето и земята говори още първа глава на Библията. Не случайно нейният първообраз е библия “Бесика” на жреческото тракийско племе "беси", която разкрива божествените тайни на Сътворението. Днешната Библия е съхранила част от тях.
В нея се казва: "И Духът Божий се носеше над водата… И Бог отдели водата, която е под твърдта, от водата, която е над твърдта". Т.е., земята, осеяна с вода, Космическата невеста, Великата майка (Изида, Кибела, София) се разтваря пред небето да бъде оплодена. Покана за космическо сливане има и в последната глава на Библията: "И Духът и невестата казват: Дойди! И който идва да каже: Дойди! И който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром."
Този мистичен процес се извършва от Светлината на Духа, която се отразява във водата и е негов астрален образ. Така висотата на Вечността непреходно се съединява с преходната материя, за да я оживи, одухотвори. Като лодка в езеро, направлявана от Небесния Лодкар. Като едно плуване в светлината на мистичните дълбини.
Древните ни предци са знаели, че животът е божествен и трябва непрекъснато да тече като вода, да оросява като мъгла, да се движи като облаците и да придобива все нови форми. Да няма застой, нали застоялата вода се заблатява, плесенясва, умира. Знаели са, че за да тече животът, той трябва да бъде чист и като по гладка повърхност от него да изтича мръсотията. Т.е. да бъде динамичен, да търси новото, обновлението чрез различни ситуации, подредби, съждения, модели.
Това е Фън Шуй, древното българско любовно изкуство. Динамика, изградена върху някои природни съответствия, аналогии. А това е и надмогване на материалния свят, и навлизане в субстанциалния (на енергиите), и в есенциалния (на идеите) свят
Някои български легенди, митове, приказки, песни пък ни отвеждат до различни автентични знания, нямащи нищо общо с по-късните предубеждения за негативните, страшните чудовища, змейове, змии, зверове… Дори напротив… Легендите ни за конните християнски светци, почитани като небесни воини, като Св. Георги, Св. Теодор, Св. Мина, Св. Димитър, са били наричани "вълчи" покровители.
Не случайно от деня на Свети Мина (11 ноември) започват "Вълчите празници". Светецът бил господар на вълците, които трябвало да ги пуска и прибира. "Вълчи пастири" са наричани и Св. Текла (24.ІХ. – при румънците), Св. Петка (14.Х. – при българи, сърби и румънци), братята Козма и Дамян (1.ХІ. – при румънци и власите в Сърбия), Архангел Михаил (8. ХІ – при сърби, македонци и албански католици), Св. Филип (14. ХІ. – при българи и румънци) и Зимната или Вълчата Св. Богородица (21.ХІ. – при българи, македонци, гърци и румънци).
Според митологичната гледна точка, не случайно, те действат през зимата, в най-опасното, болното, "вълчето време" през годината. Защото е мъдрост да знаеш, че покровителите на зимата "преборват" "злото", не като го убиват, отричат, а като осмислят, разбират основанията му да е такова, каквото е.
Затова Св. Мина е раздавал, според някои легенди, дължимия пай дори на осмисляните като демонични животни вълци, но не само, за да ги умилостиви. Покровителството му над тях сякаш признава правото им на живот в нашата дуалистична реалност, изкушенията и изпитанията на която засилват вярата ни в доброто. Пък и нали във всички живи същества, колкото и да са зли и агресивни (може би по принуда) трепти мъничко пламъче от Божията искра, дори в т.нар. о-треп-ки.
Затова да усмириш дивото в нашия свят, можеш само като го "опитомиш", като го "нахраниш". Но не толкова буквално, колкото с добра дума, с разбиране, съчувствие, съпреживяване… Така надделяваш над т.н. "зло", като не го отричаш, а го приемаш като част от общата "картина". Поне в света на дуалността, колкото и привидна да е тя. Не случайно, в иконографията на Самоковската школа Св. Мина се изобразява на бял кон, в едната си ръка държи копие, а в другата – два вързани вълка. А в македонските земи той е наричан старейшина на вълците и мечките.
Това как възприемаме нашите светци, "наказващи" злото, зависи изцяло от нашата духовна зрялост. Единствено самите ние отговаряме за това дали само ще преминаваме и ще се разминаваме с тайните на познанието, или ще успеем да открием своята божествена природа, както и тази на целия свят около нас, с който трябва да живеем в хармонична Цялост, за да можем да преминем към вечността през настоящето със завещаното ни от Светеца на пре-Мина-ването и оставането в Същността.
Не случайно, името му означава "откривам", "извещавам", разминавам (от глагола μηνώ). Защото насочва хората да се освободят от заблудите, да се разминат с болестите и да намерят верния път. Св. Мина ни насочва към преоткриване Духа на Божието Слово като вътрешна Благодат и към особено отговорно отношение към тази най-важна храна за душата, с която могат да се нахранят всички хора, били те като зверовете или ангелите.
Вдъхновява ни да не бъдем като фарисеите, които държаха ключа към Божественото познание, не го дадоха на другите, но и сами не влязоха в неговото Лоно. Към подобна мъдрост ни водят и легендите за други светци, като Св. Димитър и Св. Георги, които, обаче, не убиват "звяра", а пробождат "дракона" (представящ всички сили на майката Природа), за да освободят или обуздаят неговата сила. Така алегорично са били представяни процесите на взаимодействие между земните и небесните енергии. Затова Св. Георги символизира и впрягането на земната енергия в полза на човечеството. Поради тази причина се асоцира и с архангел Михаил.
Затова, не случайно, иконографските образи на светците-воини разкрива благите им, умиротворени лица и радостно въртящите опашките си около тях "зверове". Такъв е и случаят с Мадарския конник. Защото най-добрият начин да "прободеш" "злото" в неговата "паст" е с острието, с енергията на Доброто, на Светлината, на Словото,
Тази, от която сме съставени и която сме призвани не да убиваме, а да умножаваме, да даряваме, за да просветлим тъмата, в която живеем. И то най-вече чрез силата на Божието Слово, чийто символ е копието, острието, което държат небесните воини и светци. Но то не пробива т.н. "зло" с груба физическа сила, а преди всичко със силата на разума, осъзнаването и любовта. Символът на тази сила се крие най-вече в острието на добрите похвати, подобни на нежните тревисти кълнове, които със своята методичност и със своето постоянство могат да пробият дори камъка.
В тази връзка, учителят Ваклуш Толев, подобно на Петър Дънов, разгада една от основните тайни на българите, според която Адам е човешкият ум, с който се овладява света. А Раят е Мисловното поле на човека. Затова българите обикалят земния глобус в четирите му посоки, за да съберат знанията от огнищата на посветеност, и отново се връщат в днешните ни земи, откъдето са тръгнали.
Така през хилядолетията отработват, овладяват ума, имат един "изброден" Адам. Този овладян ум, станал разумност, им позволява да работят и с прозрението като метод на познание, взет от Интуитивното поле, което е над Мисловното. Така те раждат изключителна култура, формирала настоящата Пета коренна раса, както и нейната Шеста подкоренна раса, която ще бъде основа на бъдната Шеста коренна раса.