Светлина над Иртиш

Светлина над Иртиш или пътуване към изгрева - можех да го гледам до безкрай. Температурата нямаше значение.

Човекът, с когото се разминах край градчето в Западен Сибир, тръгваше да дълбае дупки в ледената река и да лови риба в най-студеното на северната зима. Това го разбрах после, а тогава изглеждаше като ритуално приближаване към друго пространство.

В шейната си възрастният сибиряк сякаш носеше най-важния товар - на спомените, на покаянието. Зад гърба му бяха храмовете, вдигнати през последните десетилетия. В бялото беше свободата му - безкрайна като тайгата. Неговият избор. Изборът.

След малко рибарят щеше да се загуби по пътя си. И да остане само Пътят към светлината.