Търсене на Вина срещу търсене на личен Принос - кой ще победи?
Участници – Вътрешния ни Аз и авторитетите
Рефер – Личната житейска удовлетвореност
Резултат – Зависи от нас
Много често в нашия живот ние влизаме в битка, за да докажем кой е прав, да отсъдим с етикет към определено предизвикателство на пътя ни, на определено събитие или личност.
Някак в нашата култура това е „традиция“. Да се търси кой е виновен, за да бъде виновния наказан. Но в момента, в който започнем да търсим кой е виновен, ние автоматично се поставяме в ролята на жертвата. Удобна позиция, но недостойна „Тя/Той ми провали живота“, всъщност защитна базова реакция, която от своя страна ни охранява, като защитен механизъм от стреса.
Това, което работи в тези ситуации, е алтернативата на битката. Да си дадем сметка какво е нашето лично участие, нашия принос, нашата отговорност в неприятните конфликти и това да бъде алтернативата на обвинението към другия. Това дава възможност ние да сме опозиция, в която вместо да бъдем жертви, да си дадем шанс като на хора, които определят къде са в момента и какво могат да направят, за да излязат от ситуацията. Именно поглед, в който проследяваме, дали ние не провокираме, несъзнавано определени обстоятелства. С въпросите в стил на саморефлексията: „Какво в нашето поведение събужда у партньора, нежеланото от нас негово поведение?“ И на практика това се оказва по - трудна техника, която не е бойна. Стил на нагласа към партньора не като към противник, а като съюзник.
Във всеки рунд на битката партньорите могат да заемат различни техники и похвати – избягване, атака или неглижиране, за да „спечелят“. Доста често със скрита цел. Тоест не винаги това, за което спорим, отговаря на потребността зад искането ни.
И точно тук битката проследена по този начин се оказва не битка с някой извън нас, а със самия себе си. Истинската битка в нас е тази на базовите инстинкти, на правилата в обществото, на догмите усвоени от нашите авторитети. Които се свързват директно с нас, с това кои всъщност сме ние. Които от своя страна транслират позицията ни в партнирането със социума в който се поставяме.
Действително в живота има моменти на истинска битка, но ако успеем да си дадем пауза, да можем да ползваме регулацията на нашите реакции във времето между рундовете, бихме могли да приложим различен подход. Осъзнаване на действията и техните резултати е ключов момент. Тогава на практика човек усеща кое действие до какъв резултат може да доведе. И ако прилагаме едно и също поведение, резултатът никога не би бил различен. По време на тази пауза може да се появи публика на „двубоя“, агитка от „доброжелатели“, която може да надъхва участниците със съвети, допълнителни етикети с идея да няма отклонение с отстъпване от досегашния стил на игра. Все пак отстрани би могло да се очаква опонента да бъде сразен. От което доста често за всяка страна от разногласието не би имало позитив.
„Двоен нокаут“, като финал на подобна развръзка, звучи доста изпълнимо. И ако се продължи в този стил може да се потърси отговорност в обстоятелствата – неудобни ръкавици, сблъсъка на интереси се е провел на чужд терен, обвинение към съветниците, спаринг моделите от които несъзнавано сме се учили не са дали всичко от себе си и други.
Няма нищо лошо в една многокомпонентна битка с много рундове. Това дава обратна връзка за дълбокото свързване. А именно, че човекът отсреща ни е важен, не сме се отказали на рунд едно. Стига да има кулминация, която може да е във вид на катарзис, на инсайд с нов прочит на нещата. Излизайки от ринга по време на почивката и давайки си сметка за шоуто. Или как от боен спектакъл, може да се отработи като нужен катализатор за необходимо ново напасване.
Нов, по-конструктивен вариант, в който всяка от страните в свързването може да изясни кой и какво би могъл да направи по–добре, като собствен принос за намирането на решение, което да удовлетворява и двете страни по един справедлив начин. Тоест един разговор не за вината, а за възможностите, които страните имат, като шанс да отиграят нещата по различен начин с резултат по-добър от предишния.
Това би могло успешно да се получи ако имаме лична осъзнатост за нас самите, за нашите потребности и желанията с които се опитваме да ги набавим. Да формираме лична отговорност за реакциите си в прекия контакт със заобикалящия ни свят. С търсене на личен принос за благоприятното свързване между страните.
В един такъв вариант търсенето на вина, ринг и битка отпада.
