Това, което раздаваме с пълни шепи - това ще се върне към нас
Независимо дали в себе си носите болка, тъга, щастие или омраза - вашите действия след време се отразяват изцяло върху самите вас, върху вашето здраве, върху вашето щастие и върху целия ви живот. И ако не успяваме да носим положителния заряд в себе си, както и да гледаме по-ведро на събитията, които ни объркват и променят, ние ще предизвикваме единствено неприятни събития към себе си. Силата на нашата мисъл е нещо вълшебно, но и нож с две остриета, за това хората казват:
‘’Винаги внимавай, какво си пожелаваш!’’ или ‘’Помисли си за това, което искаш да ти се случи и имай търпение да го дочакаш, защото рано или късно, то ще стане.’’
Когато сме изпълнени с озлобление и обида, ние предаваме своите чувства и на другите. Въртим се в един безкраен омагьосан кръг, а животът си тече с бързи обороти. Когато сме настроени негативно, ние не успяваме да разберем и смисъла от този живот.
Каквото повикаш, това ще се обади – никога, не го забравяйте! Нашата омраза предизвиква омраза и към нас, нашето щастие, довежда още по-голямо щастие в живота ни. Притеснени и ядосани, не знаем всъщност, кое да изберем, а имаме само два варианта, които предлага животът – единият е животът просто да премине покрай нас и ние нищо да не разберем от него, докато сме обладани от черногледство и егоизъм. Вторият вариант е да се наслаждаваме на всеки миг, на всяка глътка въздух и да открием вълшебството на истинската свобода, защото когато сме щастливи, ние сме освободили съзнанието си от всичко мрачно и негативно, което до този момент ни е потискало. Както се държим с останалите хора, така ще се държат и те с нас, и докато живеем егоистично и мачкаме всеки невинен човек по пътя си, ние губим себе си – достойнството си и човешкото.
Когато се научим да раздаваме любов, ние ще бъдем свободни и щастливи, защото любовта е чувството, което трябва да раздаваме с пълни шепи в свят изпълнен с много болка и страдание. Любовта е абсолютно безплатна, а за някой е всичко – най-ценното, което притежава. Любовта ни превръща в хора с души, съзнание и чувства. Светът е сложен, а ние не спираме да се лутаме по път, който някой друг е избрал за нас и този път е мрачен, страшен и тежък, но продължаваме да вървим с надеждата в края да има светлина.
Животът е изключително кратък и ако си спестяваме чувствата в един момент просто изчезваме, без да сме оставили и частичка от себе си на хората, които обичаме. Когато успеем да се сплотим и да обичаме ближния си, да го приемем такъв, какъвто е, с неговите недостатъци, но и добри черти, ние ще върнем човешкото в себе си. Защото, когато помагаме и обичаме, ние живеем - всичко останало е едно тъжно съществуване с край, който никой не запомня.
Животът е непредвидим и тежък, но когато се научим пак да бъдем хора, животът ще ни предложи своята красота. Не се страхувайте да помагате на всеки, който има нужда от вас. Не бъдете роботи и егоисти, подавайте ръка на безпомощните и раздавайте своята любов, не я пазете, защото днес сме тук, а утре не се знае къде ще отлетим.
