Урок по помнене

  • Сподели:
Урок по помнене

Да запомниш лошотията, която си понесъл, но да не й отвръщаш.

Да запомниш добротата, която си почувствал, за да й благодариш.

Да запомниш постъпките, които си сторил, за да облекчиш.

Да запомниш очите, които си зарадвал с присъствието си.

Да запомниш моментите на споделеност, които са ти подарили.

Да запомниш парка, мястото, пейката, човека, на когото си избрал да довериш кътче от душата си.

Да запомниш моментите, в които не си бил прав, но са ти прощавали от обич.

Да запомниш минутите на нетърпение за срещата ти с някого. Някой, който е направил дом в сърцето ти.

Да запомниш паричката, която си оставил на онази трепереща ръка, в онзи дъждовен ден.

Да запомниш думите, които чуваш, докато се изправяш.

Да запомниш отделеното време, в което някой е успял да те докосне.

Да запомниш чувството, което изпитваш всеки път, щом някой ти е благодарен от сърце.

Да запомниш, че подкрепата в труден за теб момент, е знак за обич.

Да запомниш малките жестове на внимание, които създават връзки за цял живот.

Да не забравяш нито за миг, че мисълта за някого в деня ти, е споделена навреме.

Да запомниш Любовта. Онази неловката. Неказаната. Отдръпнатата. Сложната. Защото точно тя намира истинският път към теб, когато всичко останало те изчаква.

Да запомниш, че думите идват отдалеч, но оставят близост.

Да запомниш, че тъгата по нещо отминало, е изпитът ти по обич.

Да запомниш човеците. Казаното от тях. Жестовете. Очите. Ръцете. Прегръдките. Нежността. Защото често пъти не се повтарят. А, толкова много значат.

Да не отминаваш нито едно "моля те", нито едно "би ли ми помогнал?" Докато си адски уморен. Не ти се говори или ти се мълчи. Защото това са моментите, в които чувството, че си нужен е безценно.

Да запомниш, че добротата никога не е била и няма да бъде на мода. Но заради нея, светът все още умело крачи. Дръзко. Усмихнато. През сълзи.

Заради теб. Ти, който помниш.

Автор: Мария Никова / Източник: marinikova.blogspot.bg