Уважавай и изразявай чувствата си

  • Сподели:
Уважавай и изразявай чувствата си

"Единствените чувства, от които си заслужава да се боим, са чувствата, които игнорираме." - Мариан Уилямсън

Позволи си да казваш на глас това, което чувстваш и мислиш. Своевременно, без отлагане във времето. Без да преглъщаш болка, но и без да съдиш другите. Защото всеки си има своя истина.

Позволи си да показваш чувствата си, но с ръка на сърцето. И виж как животът ти ще се промени по невероятен и прекрасен начин… Може в началото да има някои леки сътресения в отношенията с хората в живота ти, но след това всички ще започнат да те уважават повече и да се съобразяват с теб.

Когато се свържем със сърцето си, не можем да бъдем злобни и жестоки, не можем да лъжем, да интриганстваме или манипулираме. Връзката със сърцето ни дава сила, която ни защитава и от негативната енергия на другите.

Когато сложим ръка на сърцето си, се свързваме с любовта и мъдростта, които винаги са вътре в нас. Тогава егото се успокоява, гневът и болката излизат от нас по много по-щадящ за околните начин. Опитайте и ще бъдете изненадани от невероятната сила на този простичък жест.

Когато блокираме гнева, блокираме и любовта, и радостта…

Чувствата ни са езикът на сърцето, нашата естествена навигация по пътя на живота. Игнорирайки тази вътрешна навигация, започваме да се чувстваме изгубени, уплашени и слаби. Блокирайки чувствата си, блокираме връзката си с Вселената и с Бог, вървим против природните закони.

Естественото предназначение на чувствата е свободният обмен на енергия между хората. Когато това движение е възпрепятствано, се получава задръстване както в тялото, така и в душата и ума ни. Тогава се появяват депресиите, паническите атаки, фобиите.

Не можем избирателно да заключим само отрицателните си чувства. Заедно с гнева, заключваме способността си да обичаме и да се радваме на живота.

Озлоблението е ферментирал гняв, който заглушава гласа на сърцето и ни отнема вътрешната хармония. Неизразеният гняв все някога ще излезе, но вече патологично видоизменен. И тогава се появява жестокостта.

Имаме нужда да осъзнаем причините за това, което чувстваме, за да можем да променим начина, по който се чувстваме. Имаме нужда да се отнасяме с уважение и разбиране към собствените си чувства, да ги приемем и осмислим, след което да ги пуснем да излязат от нас.

Много хора не познават своята автентична версия, защото са били научени от малки да се срамуват от чувствата си, да не смеят свободно да изразяват мнението си и да се страхуват да покажат уязвимост.

Все още някои родители учат децата си (както са били научени самите те) да крият гнева си, страховете или несъгласието си, като погрешно смятат това за добро възпитание.

Някои родители дори не си позволяват да изразяват свободно любовта към децата си, за да не ги разглезят. Така много деца израстват като емоционално заключени хора, неразвили способността си да обичат и да изразяват чувства.

Страхът от мнението на другите, страхът от осъждане, страхът да сме различни ни пречат да реагираме естествено. А когато не си позволяваме да реагираме естествено, започваме да реагираме невротично.

Лицемерието е защитна реакция и опит да се харесаме на всички, да се приспособим към средата. Хората, наричани "лицемери", се страхуват да покажат своята автентичност, не се чувстват достатъчно силни да отстояват позициите си.

Колкото по-осъзнати ставаме и израстваме в личностното си развитие, толкова по-малко имаме нужда от такава примитивна защита.

Мълчанието не винаги е злато.

Мълчанието може да бъде саботиращо връзките ни и много деструктивно за душите ни. Мълчанието може да бъде източник на недоразумения, пасивно – агресивно наказание, може да подхранва измислените проблеми в главите ни…

Мълчанието между хората, изпълнено с неизказани обвинения (повечето от които обикновено са фалшиви), е източник на много страдание и болка.

Ние растем духовно благодарение на взаимоотношенията си с хората около нас. Когато не показваме чувствата си, затрудняваме взаимното преподаване на житейски уроци помежду си.

Един откровен разговор може да направи от враговете приятели, да свали товара на обидата и болката от душите ни, да ни помогне да простим. Своевременно изразеният гняв е здравословен и полезен за човешките взаимоотношения, защото като светеща червена лампичка сигнализира за преминаване на личните ни граници.

Когато казваме на глас своята истина, спасяваме хората, с които общуваме, от измислените им обвинения срещу нас, помагаме им да преодолеят мнителността и страховете си. В същото време даваме възможност и на тях да ни покажат къде грешим ние.

Искреността изчиства недоразуменията и илюзорните поводи за враждебност помежду ни, разрешава конфликтите. Осъзнатото изразяване на чувства ни дава сила и усещане за свобода.

Когато съберем кураж да се отключим емоционално, най-после можем да се запознаем с истинското си Аз.

Автор: Стела Даскалова