Виктор Ерофеев: Две Русии се ненавиждат една друга

  • Сподели:
Виктор Ерофеев: Две Русии се ненавиждат една друга

Седя и се терзая за Русия, която я няма. Която изчезна. Цялата моя Русия, която се побира в главата ми и в моята домашна библиотека. Моята Русия е Русия на Тургенев.

Моята Русия в последно време се е вкопчила за косите с другата Русия, Русия на Константин Петрович Победоносцев (бел. ред. – сивият кардинал в имперската политика при управлението на неговия ученик Александър III, комуто Победоносцев се явява ментор.). В този руски имперски ресурс, с танкове, ядрени бомби, ксенофобия, сладки като бонбони, патриарси, завоювани земи, самолети, зли пропагандатори-империалисти. След нея са народните маси със знамена, полупредани, полумеханични обожатели на силната власт.

Две руски руски жени се бият в задния двор с тоалетната, въртят се като самолетна перка, зад резе. Моята е слабичка, може да се каже кльощава. Едва се чува, едва се вижда, тя седи в мрежите, мъдрува, иронична е, страда за врага и пуши с приятелки. А другата – енергична, мощна, бойна, плюе на Европа, размахвайки неприлично ръка, изглежда като зрял пъпеш с гнила сърцевина.

И ето – те се бият, дрехите им са разкъсани, бельото им се вижда, кръв шурти, мозъци летят – каква ненавист!

Кой кого ненавижда повече? Тургенев – Константин Петрович? Или обратно? Кой кого мечтае да убие – моята слабуша или обратно – кошмарно дебелата?

И двете страни се стараят да се унищожат една друга.

Но моето Тургеневско момиче някъде в своята утроба все още вярва, че тази здрава кучка може да се превъзпита, че може по човешки да й се разкаже какво, как и защо. И това женище ще се опомни.

А това женище е напълно уверено, че моето момиченце няма да се поддаде на превъзпитание, че трябва да я принудят, да я изплашат, да я разкъсат.

В по-добри времена, не толкова отдавна, макар и да не са се обичали една друга, двете жени са пели заедно по празници. Случвало се е да се напият на една маса. И понякога дори са се срещали на църква. Моята слабуша е ходила там от морално любопитство, а дебеланата – по зова на шаячната правда. А сега и празниците им са различни, и песните също. Но и двете знаят главното – че в ада ще гори само едната от тях.

Какво е на Запад? Ето, Александър Трети е вършал из родината с църковно-славянските основания на Константин Петрович, но в Париж главният мост е наречен в чест на Александър Трети.

На мен често ми се присънва лицемерното лице на Победоносцев. Често ми се присънват и новите славни мракобесници. Защо обаче нашите пламенни реакционери имат толкова обаятелни, но лицемерни лица?

Сега, разбира се, никой на Запад няма да назове някой мост в чест на последовател на Александър Трети. Но има надежда за другите части на света, където безименни мостове в Китай, Иран, Северна Корея или Нигерия чакат своите имена.

Здравата на вид жена ще сграбчи за гърлото моята слабушка, ще я задуши, ще я занесе в тоалетната, ще я потопи в лайната. Никаква пощада не чакай. Няма да я бъде моята Русия, потопиха я в лайна.

Колко, колко пъти те са топили в лайна моята слабуша?! Жандарми, погромаджии, болшевики, пияни моряци. Но тя всеки път някак е изплувала, оживявала, измивала се е и в някакви по-добри времена е пяла заедно с онази, която изглежда като зрял пъпеш. Пили са водка заедно. Случвало се е.

А после отново двете руски жени са се сбивали, били са се до умопомрачение, дотам, че моята Русия остана в несвяст.

Изплува от лайната моята слабуша и сега.

Защото моята Русия няма да оцелее с крилата на Победоносцев, не може да се справи с новия век без своята предателка – Русия на Тургенев. У нея липсва скоростта на творческата мисъл, гениалните прозрения, тя умее да притиска, да пръхти, да лъже. Майстор на сплетните, режисьор на провокациите, тя хитро се преструва на смахната, съчетавайки лудостта с военния барабан. Тя може да се отучи от това, от което никой друг не би могъл да се отучи: на отмяната на общочовешкото страдание в името на собствените обиди.

Защо обаче в крайна сметка се борят тези две твърде различни жени? Защото дебелата е казала, че слабата я е обидила. Смъртно я е обидила. Наранила й е всичките пет чувства. И шестото също е обидила. Тези оплаквания на дебелата жена са присъда. А в страна, в която културата изначално е построена върху критически реализъм, да се обиждаш на себе си е направо самоубийствено.

Хемингуей е обожавал Тургенев. В своята книга със спомени от Париж той разказва колко обича "Очерци на спортиста" – така за него са звучали на английски "Записки на ловеца". На спортиста! Да си представим спортиста на Тургенев на бягащата пътека – ето това е любовта на Запада към Тургеневската Руси и неразбирането й е вечен повод за недоразумения.

Въпреки народната любов към дебелата жена, която измъчва моята слабуша в задния двор с тоалетната, въпреки нейните любовници и високи покровители, аз предричам категорична победа в борбата без правила на моята хърбава девойка. Тя ще победи, защото е по човешки съразмерно божествено творение. А този, който я ненавижда, ще се опозори заедно със своите лицемерни кумири.

Автор: Виктор Ерофеев

Източник: Сноб.ру / Превод: "Площад "Славейков"

Виктор Ерофеев: Две Русии се ненавиждат една друга

Москва. Снимка: mydestination.com