Всеки един от нас вижда света различно
Допреди няколко години не осъзнавах колко голям отпечатък оставя нашето минало върху сегашното ни Аз. Мислех, че нещата просто ни се случват. Преживяваме ги - някои от тях по-лесно, други - по-трудно, и продължаваме нататък.
Но в един момент пред мен се изправи нагледен пример за това, че нещата, които са ни се случили и емоциите, които сме изживели досега, са ни формирали като личности. Това не значи, че чувствата и усещанията ни от миналото трябва да ни служат като извинение или оправдание. Няма пред кого да се извиняваме. Но са белези. И може и да се опитваме да ги заличим. И може и да се справяме добре. Но трябва да сме наясно, че те винаги ще бъдат там.
Ние възприемаме света с нашите очи. И често усещаме първо онова, което ни е познато. А то е такова, защото вече сме го изживели. Така проектираме вътрешния си свят във външния и възприемаме отвън онова, което най-отчетливо носим в себе си.
Ето защо при забележка едни от нас реагират спокойно и си изваждат необходимите заключения, докато други се съпротивляват и категорично отхвърлят чуждото мнение. Някои от нас подхождат с агресия в определени ситуации, други - със спокойствие. Някои - със страх, други - със смелост.
Пишейки тези неща, осъзнавам колко е хубаво, че сме различни в своята същност. Не сме нито само груби, нито само нежни, нито само злонамерени. Ние сме сложни, на моменти дори противоречиви личности. И това е чудесно.
Но все пак у нас има поне едно усещане или разбиране, което се е формирало вследствие на негативния ни опит и е по-силно изразено от останалите. То е вътре в нас, затрупано с множество други положителни и отрицателни емоции. И в една определена ситуация излиза на повърхността. А когато това стане и срещнем съпротива, се стига до конфликт.
Да, реакцията ни е продиктувана от минал опит и най-вероятно за нас тя е защитна, но човекът отсреща не знае това. В такива ситуации два различни свята се противопоставят един на друг. И само обяснявайки детайлно на другия какво точно виждаме в този момент, бихме могли да му помогнем да ни разбере. И само ако изслушаме неговото детайлно описание, бихме могли да го разберем.
Напрежението между хората не се решава с демонстрация на недоволство. Това не е нещо, което може да фокусира вниманието върху себе си. Нужно е повече. И това повече винаги идва. По един или друг начин. Мирно или чрез сблъсък.
Когато се е случва по втория начин, то изригва с такава сила от нас, че унищожава всичко отрицателно, което е било изградено до този момент. Всичките ни мисли и чувства излизат на повърхността. Тогава или поемаме по различни пътища с човека срещу нас, или взаимоотношенията ни придобиват нов смисъл. Защото старото вече е унищожено. А новото изгражда един нов свят.
Но само едно простичко описание на нашата реалност навреме би могло да ни спести този обновяващ, но болезнен сблъсък.
Снимка: simplydeliciousliving.com
