Всеки един от нас вижда света различно
![Всеки един от нас вижда света различно](/system/editor_pictures/114803/original_open-uri20211024-18275-1dr6pzh.jpg)
Допреди няколко години не осъзнавах колко голям отпечатък оставя нашето минало върху сегашното ни Аз. Мислех, че нещата просто ни се случват. Преживяваме ги - някои от тях по-лесно, други - по-трудно, и продължаваме нататък.
Но в един момент пред мен се изправи нагледен пример за това, че нещата, които са ни се случили и емоциите, които сме изживели досега, са ни формирали като личности. Това не значи, че чувствата и усещанията ни от миналото трябва да ни служат като извинение или оправдание. Няма пред кого да се извиняваме. Но са белези. И може и да се опитваме да ги заличим. И може и да се справяме добре. Но трябва да сме наясно, че те винаги ще бъдат там.
Ние възприемаме света с нашите очи. И често усещаме първо онова, което ни е познато. А то е такова, защото вече сме го изживели. Така проектираме вътрешния си свят във външния и възприемаме отвън онова, което най-отчетливо носим в себе си.
Ето защо при забележка едни от нас реагират спокойно и си изваждат необходимите заключения, докато други се съпротивляват и категорично отхвърлят чуждото мнение. Някои от нас подхождат с агресия в определени ситуации, други - със спокойствие. Някои - със страх, други - със смелост.
Пишейки тези неща, осъзнавам колко е хубаво, че сме различни в своята същност. Не сме нито само груби, нито само нежни, нито само злонамерени. Ние сме сложни, на моменти дори противоречиви личности. И това е чудесно.
Но все пак у нас има поне едно усещане или разбиране, което се е формирало вследствие на негативния ни опит и е по-силно изразено от останалите. То е вътре в нас, затрупано с множество други положителни и отрицателни емоции. И в една определена ситуация излиза на повърхността. А когато това стане и срещнем съпротива, се стига до конфликт.
Да, реакцията ни е продиктувана от минал опит и най-вероятно за нас тя е защитна, но човекът отсреща не знае това. В такива ситуации два различни свята се противопоставят един на друг. И само обяснявайки детайлно на другия какво точно виждаме в този момент, бихме могли да му помогнем да ни разбере. И само ако изслушаме неговото детайлно описание, бихме могли да го разберем.
Напрежението между хората не се решава с демонстрация на недоволство. Това не е нещо, което може да фокусира вниманието върху себе си. Нужно е повече. И това повече винаги идва. По един или друг начин. Мирно или чрез сблъсък.
Когато се е случва по втория начин, то изригва с такава сила от нас, че унищожава всичко отрицателно, което е било изградено до този момент. Всичките ни мисли и чувства излизат на повърхността. Тогава или поемаме по различни пътища с човека срещу нас, или взаимоотношенията ни придобиват нов смисъл. Защото старото вече е унищожено. А новото изгражда един нов свят.
Но само едно простичко описание на нашата реалност навреме би могло да ни спести този обновяващ, но болезнен сблъсък.
Снимка: simplydeliciousliving.com