Всяко черногледство си е и вид житейско късогледство - Константин Кацаров
От HighViewArt
Заради себе си
Разхождам се из апартамента. С бавни, отмерени крачки. Сякаш измервам разстояние. Не броя часовете. Сам съм и не чакам никого. Времето за размисъл никога не стига и никога не е изгубено напразно. Направил съм избор, но инстинктивно продължавам пред някого да се аргументирам. Водя диалог с егоизма си. В конкретния случай той и аз не сме едно цяло. Той е бита карта, но на тръгване нещо промърморва. Нещо жлъчно, за да ме ядоса.
Когато си ядосан, си склонен да размислиш. Няма как да стане. Напълно съм спокоен. Бавно крача из стаите и поглеждам навън през прозореца.
Тази година за Коледа има сняг. Понякога на тази дата съм бил и черноглед. Всяко черногледство си е и вид житейско късогледство. Днес виждам само положителните неща в суматохата на празничните дни. Забелязвам единствено хората, които са щастливи.
Сам съм в апартамента и не чакам никой да дойде. Тази вечер много хора ще празнуват. Повечето – защото е редно. Но съществува и топла страна на нещата. Има един уют в подобни дни, сякаш животът е добре разпалена, приказно гравирана камина, пред която е постлано дебело и меко одеяло, за да подремнеш.
Но съм сам. Така избрах.
Преди малко ми се обади момичето от цветарския магазин – Лена. Попита ме дали съм доволен. Дори не съм погледнал цветята. Взимам цветя само от нея. От години. Аранжира ги съвършено и ги изпраща на адреса. И може да си мълчи. Ако всички жени, с които съм бил, знаеха, че цветята са само от Лена, сигурно щяха да ми пожелаят нещо лошо за Коледа.
Преди месец се скарах с Мая. За нещо незначително се ядосах. След седмица се загледах в София. Имаше рожден ден и ѝ изпратих цветя. Подредени с любов от Лена. Пак не ги видях. Рецептата обаче винаги работи. София се влюби в мъжа с перфектния букет. Много харесвам първите дни, когато жената е влюбена в мен. Особено като ги съпоставя с последните дни с предишната.
Не харесвам мъже с букет цветя в ръцете. Малко ми е притеснително да ги гледам. Изпитвам неудобство от това фриволно преклонение пред жеста на кавалера.
А и Лена не прави просто букети, а произведения на изкуството.
С Мая се разделихме заради София – момичето, в което се загледах и сега беше влюбено в мен, заради това което не съм и заради страхотния букет, купен от Лена, който никога не съм виждал и няма да видя.
Лъжа! Лена винаги ми праща снимки на цветята, за да ги одобря. Винаги одобрявам.
София ме чака в една вила с приятели. Тази вечер там ще празнуваме. След малко ще изляза от апартамента и ще тръгна, но сега още крача из него и анализирам привилегията, откриваща ми се заради решението, което без натиск сам взех.
Има и друго… Но не заради другото реших така, а заради себе си.
Качвам се в метрото. Никога не го използвам. Но днес ми е романтично. За последен път го използвах миналата година по това време във Виена. Бяхме за Коледа там с Мая. Прекарахме си страхотно. Тя е великолепно момиче. Спасителен пояс за особняци като мен. Но после се загледах в София. И в сладострастните ѝ очи. И тя е добро момиче. Вечно е усмихната с мен. Засега.
Както един приятел казва – едната е добра, но обичам другата.
Отпускам се удобно в седалката. Колко са подредени мислите, когато човек е спокоен! Когато е свободен, заради избора, който е направил. Когато е на ти с решението си.
Затварям очи и се вглеждам в първата си детска играчка, за която имам спомен. Подарък за Нова година. Камион. Пластмасов. Радостта едва се побираше в мен. Бях много щастливо дете. Сега съм възрастен, който е на ти с избора си.
Мая е редактор. Така се запознахме. Подреди първата ми книга. Много ми се пишеше, но не знаех как точно работи механизмът на мислите, споделени с други. Взехме решение да го правим заедно. Да идва вкъщи и аз да ѝ диктувам. Предложих ѝ и тя прие. Заслужаваше добър хонорар. Каза, че не го е правила по този начин досега. Чувствах думите си много сигурни в нейно присъствие. Вървях из стаята и ѝ диктувах всеки ред от първия ми роман. Веднъж тя приготви вечеря. Твърде личен жест. Бяхме уморени.
Живеех сам след тягостна връзка. Мая понякога оправяше разхвърляното след мен. Необичайно за редактор, но пък приемливо за приятел, на когото споделяш своите тайни. До този момент можех да пиша само за тайните си. Видях я в спалнята да оправя леглото. Носеше малка дънкова пола. Бях близо и тя не се дръпна. Много ми хареса. Така се запознахме, опознахме, влюбихме. Страхотен човек е и имах нужда от нея. Чудесен редактор. Шегувам се, не беше само това.
Трябва да свърша нещо важно. Не заради „другото“, а заради себе си.
Натам съм тръгнал с метрото. Осмислящо, човешко, нормално, необикновено, прераждащо, вдъхновяващо, красиво нещо ми предстои.
Влизам в притихналата, отоплена висока сграда. Чакат ме.
Пристъпвам в широката стая и ги виждам. Цветята. Оставам насаме с тях. За първи път виждам на живо цветята на Лена. Стаята е просторна и подредена, както бях помолил. Цветята са навсякъде. Коледната елха блести с подаръците си под нея.
Тя влиза и за миг ставам неспокоен. Помагат и. Сънена е и лягам на леглото до нея. Вратата се затваря. Оставаме сами. Оглеждам бавно чертите на лицето ѝ. Как лесно прониквам с поглед през тях! Тя е нежна, любвеобилна, крехка. Как бързо се пристрастяваш към такъв изчезващ вид! Разбираш, че си зависим, в деня, в който той – в случая тя – не е до теб.
– Не искам нищо повече от това да съм тук – прошепвам. – Само мисълта, че сме заедно, е толкова голяма, че едвам я повдигам. Обикновено, когато мисля за нас, гледам да съм в по-голямо помещение, за да не се задуша. Когато пък сме заедно, е стряскащо. Усмивката ти ме поглъща и не знам дали тя е магията, или пък самата е плод на вълшебство. Поглъща ме и не знам дали и как ще изляза от нея. После се примирявам. Ако някой я опознае, как би могъл да живее вече без нея? Толкова добре ми пасва на всичките гънки по мен. Все едно добър шивач ми я е скроил по мярка.
Чувствам всичко, което изричам, не заради „другото“, а заради себе си.
Обръщам се внимателно по гръб до нея в болничната стая. Станали сме част от красива нощ. Знам, че ме чува и е щастлива.
– Обичам те! – прошепва ми Мая.
– Честита Коледа! Обичам те, приятелко!
