Втората след майка ми
Не помня на колко години бях, когато я срещнах за първи път, но знам, че бях малка, може би туко-що проходила. Познах я! Някак естествено я избрах, а и продължих да я избирам отново и отново през годините.
Това никак не беше еднократна работа разбрах после, но си заслужава усилията - убедих се в това. През годините тя променяше цветовете на косата си, усмивката си, височината, гласът също. Но това никога не ми пречеше да я разпозная.
Тя беше втората след майка ми. Тя беше моята най-добра приятелка. Тогава дори и не подозирах за богатствата, до които щеше да ме отведе това малко момиче. Но сега ще ти разкажа за тях…
Тя ми демонстрира какво е кураж като се хвърля през глава в непознатото и не се страхува да падне. После ми показва раните си и как да ги излекуваш сам. И разбирам, че това е сила.
Втората след майка ми ми показва какво е загриженост - винаги проверява дали съм се прибрала късно вечер, как е минал трудният изпит или как е била срещата с онова момче. Освен това ми напомня да се облека по-дебело, ако навън е студено, ако все пак не го направя ми дава собствения си шал. А когато се разболея ми носи чай.
Втората след майка ми ми показва какво е да обичаш - в ежедневните разговори, в непоисканите съвети, с нахокванията. Никога не ми пести думите, когато сбъркам. Тя ми дава пример как да бъда истинска - да назовавам нещата с истинските им имена и ми напомня да не правя компромиси със себе си.
Втората след майка ми определено е луда. Понякога това е единствената ми мисъл в главата, докато я гледам как фриволно се държи, пее високо и танцува по улиците. Хич не я интересува мнението на непознатите хора. А аз, аз съм й благодарна, защото разбирам, че това е да си свободен.
Втората след майка ми знае, че мразя малките разговори и винаги носи със себе си богат арсенал от теми - от звездите, римските богове, най-добрите режисьори, най-интересните книги, до последните тенденции в маркетинга, личностното развитие и предприемачеството. И научавам - това е ерудиция. Тя често има друга гледна точка за света и това ме провокира. Понякога спорим. Така ме учи да виждам алтернативите.
Втората след майка ми определено не харесва същите неща като мен. Но винаги ще ме придружи на събитие, което може и да мисли за тъпо, но го прави, защото знае, че за мен е важно. И така разбирам колко важна е подкрепата.
Втората имаше истории, които дълго не ми разказваше. Тежки истории за развод, за смърт на родител, за здравословен проблем, за загуба на любим, за емоционална травма или тормоз. НЕ РАЗБИРАХ. Тя винаги изглеждаше така красива и усмихната, справяше се страхотно с всичко и не се оставяше на трудностите. Тогава разбрах това е да си мъжко момиче.
Майка ми и втората след нея си приличат. Винаги са търпеливи с мен - изчакват ме да си науча уроците и успяват да се справят с богата гама на моите настроения.
С нея вече не живеем в един квартал, нито пък в една държава. Но нея не я плашат сметките за телефон и винаги ми звъни, когато усеща, че имам нужда да я чуя. И така разбирам, независимо от географското разстояние човек винаги може да е близо до теб, ако си важен за него.
Тя е довереник и не избяга, когато най-накрая реших да й покажа белезите си. Искаше да научи историите зад всеки, а и така предвидливо донесе носни кърпички, та и двете си поплакахме. Това, казва тя е съпричастност.
Втората не спира да учи и записва и мен на курсове, води ме на семинари и събития, на уроци по танци, дава ми интересни книги. Ето, разбирам това е не само амбиция, но и взаимственост - тя иска и двете да растем заедно. Понякога се караме, тя ми се сърди, аз не й говоря, но и това минава само с едно обаждане - аз съм там за нея, и тя е там за мен. Това е сигурността си казвам аз и се успокоявам.
Втората след майка ми е авантюрист. Има голяма туристическа раница и с не много пари винаги е готова да ме подкрепи в приключението, което искам да предприема.
Втората след майка ми е много заета личност. Бива я в много неща, но е майсторка в нещо много важно – нищоправенето. Толкова обичам да го практикуваме след уморителен ден. Тя е специалист в това да създава собственото си щастие и да прави и другите ежедневно щастливи. Толкова често успява да намери време и да ми напише писмо или бележка, да направи малък жест, който да ме усмихне. И разбирам щастието е в малките неща.
Втората след майка ми е моят най-голям фен. Винаги празнува моите малки и големи победи, дори и когато аз не ги виждам като такива. Тя, макар и понякога по-малка от мен, е по-мъдра. Когато се чувствам объркана и не знам по кой път да поема, когато се чувствам загубена, тя сяда с мен, рисува ми карти и всичко ми се изяснява.
Втората след майка ми - макар и още момиче, ми показва какво е женственост. Винаги е стилна, независимо дали е с токчета или с гуменки. Не се страхува от яркото червило, а парфюмът й остава облаци, които усмихват минувачите.
Толкова, а и още много е тя. Това я прави толкова специална. Надявам се всеки да успее да я открие в своя живот. А аз съм просто благодарна, че я срещнах.
