За самотата трябват други лекове
От Нели Славова
Здравей, читателю!
Правило ли ти е впечатление, че когато се оплачеш на някого или споделиш, че ти е нервно, или въобще че се намираш по средата на проблем, хората те съветват: "абе, ти що не си вземеш един валериан" или пък: "купи си валидол, на мен много ми помага".
Не обвинявам никого. Преди всичко хората не знаят скалата на проблемите. Те нямат представа за мащабите, стреса и ежедневието ти.
Всеки дава разумния съвет според самия него си.
Всеки дава обаче и още едно нещо, когато казва това с хапченцата, и то е: "аз мога до тук". Моите възможности са тези. Моето мерило е това. Видял съм това. Разбирам до тук.
Осъзнавайки казаното съответно и аз не искам нищо повече. Не искам да задълбаваме, защото дори и да задълбаем, проблемът, стресът и ежедневието пак си остават за мен си, така че е безсмислено.
Не мога обаче да скрия колко голям процент от случки и събития в живота ни, уви, не се влияят от един блистер деанксит или валидол под езика, вечер преди лягане.
Утре пак ще се събудиш и всичко ще е същото.
Имам няколко приятелки, чиито майки са заровени в земята. Идея нямам как се справят с това, само знам, че отстрани е доста трудно и на моменти кошмарно.
Представяте ли си да се обърна към тях и да им кажа: "Човек...що не изпиеш две чаши червено вино...знаеш ли как помага"?
Евентуално в случай, че са умрели и майка ти и баща ти, примерно като съвет може да се каже и: "Ако искаш можеш да си вземеш един лексотан, да удариш един джин и да пропушиш пак - знам, че не е решение на проблема, но пък ти става по-леко".
Истината е, че не става по-леко. Нито е успокоително.
А и самотата има други лекове.
Не всички проблеми имат повърхностно решение.
Ей сега мога да отскоча до магазина и да си купя една кутия цигари. Почна ли я, няма да се спра до пет. Ще я започна ударно. И с удоволствие.
Ще ми останат, слава богу, и пари, за да ида до аптеката. Ще си взема всичко необходимо, е, вярно, то пък само билково, но ще си набавя.
Довечера ще отворя и една бутилка вино.
И утре пак животът ще е моят.
Защото трябват други лекове.
Лекове, които няма в магазин.
Лекове, които не струват пари.
Лекове, които не са повърхностни.
Лекове, които са невидими.
Лекове, които със супер точност оправят гравитационния център и за малко нещата пак си идват на мястото до следващата центрофуга.
Не искам да смуча хапче и да мълча - на мен ми се говори.
Не искам да пия сама и да гледам телевизия.
"Успокой се", "Усмихни се", "Не се притеснявай чак така", "Ееееее, какво го мислиш толкова" - с тези всички думи хората показват своите възможности, казвайки ти ги на теб.
