За уличниците, борците и звездите...
От HighViewArt
Мъжественост и женственост в българската популярна култура и пресата
Патриархализмът на езика
За първи път Е. Арднер (Ardner 1975) обръща внимание на това как материалната власт на мъжете се изразява и поддържа и като символна власт в науката. Е. Арднер забелязва пристрастия в полза на мъжете при определянето на правилата за кодифицирането на знанията - мъжете и жените в научното пространство присъстват като “говорещи” и “неми”, отразяващо различното им социално битие - като “господстващи” и като “подчинени”. Жените не са си изградили собствен езиков код, а са принудени да се изразяват с легитимния във все още патриархалното общество код на мъжете.
Жените и мъжете гледат от различен ъгъл на света, което поражда различни значения, но само мъжките възприятия са се кодифицирали и съхранявали. Жените са се научили да разбират и мъжките измерения на света, докато мъжете не оценяват женския свят. С нагласянето си към мъжките значения, жените сами поддържат илюзията за единствеността на мъжкия символен свят като “обективно” отражение. С усвояването на езика, момичетата усвояват и умението да са невидими в социално-символния свят на науката, изкуството, медиите. Това мълчание поддържа социалната дискриминация - пренебрежение към жените в определени престижни професии, предпочитания и по-високо заплащане на мъжкия труд и т.н.
Дел Спендер (Spender 1980) в книгата си „Човекът / мъжът създаде езика„ (в англ. език man е двузначно ‘мъж и човек’ и оттам в производните policeman, chairman, businessman) разглежда как езиковата система поддържа неравнопоставеността между половете. В българския език човек и мъж не съвпадат, но човек все пак е от мъжки род, българският език за разлика от английския има възможност да изразява рода / пола при деятелните съществителни (учител-учителка), но за престижните професии се предпочита генеричната (обща) употреба на мъжки род – депутат Иванова, доктор Михайлова, професор Драганова. Докато за нископрестижните женски професии няма проблем с женския род – чистачка, миячка, перачка. Нещо повече обидни наименования за мъже получават женски род – пияница, мижитурка и т.н. От десетилетия пресата поддържа тази дискриминация – при положителена оценка вестникът пише за министър Надежда Михайлова, а когато я критикува тя е или божествената ни министърка или просто хубавото Наде. Днес кметът на София Йорданка Фандъкова при критика се означава или като нашата кметица или дори Кажи, бе, Данче. Фамилиарността към жените е по-безпроблемна, отколкото към мъжете, както и фокусирането върху външния вид и личния живот.
Вестник «Труд» от няколко години използва почтително-ироничното дами, дами под пагон например, или лейди (лейди клуб, лейди сбирка), без да използва за мъжете съответните кавалери / джентълмени. Изразът дами става част от буржоазния етикет за галантно покровителствено отношение на мъжете към жените в началото но ХХ век, което заменя по-непосредственото отношение между момите и ергените. В английския език на тези обръщения ще съответстват lady – gentlemen. Както Мая Пенчева посочва, и в английския език те се преосмислят с времето - като само lady придобива иронично значение, което не се допуска за gentleman. Една чистачка може да се нарече cleaninglady, докато един боклукчия никога garbagegentleman, а само “garbage man“. Дори и женската форма queen ‘кралица’ за разлика от king‘крал’ може да има пародийно значение bubblequeen ‘перачка’ (Пенчева 2007).
П. Екерт (Eckert 2003) обръща внимание на това, че дори и успешните жени мениджърки се чувстват неуютно в институциите, където деловото общуване обичайно е „задръстено от мъжки метафори”. Образи от мъжки дейности като воюването и ловът се пренасят и в офисите: да разгромим съперника, да ги притиснем до стената, разстреляхме ги с новите модели, хванаха ли се в клопката, захапаха ли стръвта и пр.
Мъжете имат склонност да говорят и за интимните отношения като за война: забих я, застрелях я, свалих я, улучих я в сърцетои което е по-опасно, за войната като за секс: Дълбоко проникване в тила на врага, Освободиха 80 % от мегатонажа във върховен миг на оргазъм, а Индия оповестява за първата си атомна бомба като за загубване на атомната си девственост. Атомната бомба над Хирошима носи циничното наименование „little boy” ‘малкото момче‘, което се ражда от утробата на бомбардировача, а първата следвоенна ядрена бомба, взривена на Маршалските острови през 1946 г. е кръстена “Gilda” на последния филм на актрисата Рита Хейуърд и върху нея е изрисуван ликът на сексбомбата. Американските медии по това време свързват този сексистки акт, който вгорчава живота на актрисата, с културната традиция на войната между троянци и ахейци в името на Хубавата Елена и на рицарските битки в името на Дамата на сърцето.
Езикът, както твърди Юлия Кръстева, винаги ще си остане повече или по-малко патриархален, но жените могат съзнателно да го обогатят с нови значения и изразност (Kristeva 1986). Само политическата езикова коректност едва ли би разрешила съществените проблеми на жените.
Автор: Петър Водeничаров
Сп. "Балканистичен форум", кн.3, 2011.
