Защо упоритостта винаги ще е по-важна от таланта?
От HighViewArt
Защо едни хора се провалят, а други успяват? Кое е онова качество, което им позволява да постигат удивителни неща и да надскачат себе си? Психологът проф. Анджела Дъкуърт посвещава години на задълбочени проучвания, за да открие кои са водещите фактори за успеха.
Тя е основател и главен изпълнителен директор на "Лаборатория за изследване на характера", чиято мисия е да развива научните изследвания и добрите практики при култивирането на детския характер.
Пътешествието ѝ започва от академията за кадети "Уест Пойнт", където бъдещите военни биват подлагани на огромно физическо и психическо натоварване, за да бъдат отличени най-способните сред тях.
Но както Дъкуърт доказва, най-важният фактор, определящ потенциалното им развитие, не може да бъде математически изведен. Той не зависи от резултатите на САТ или оценките от гимназиалната диплома, експертните мнения за лидерските качества или оценките за физическата подготовка.
Според проф. Дъкуърт това, което стои в основата на успеха в академията и в живота на всички нас, е упоритостта – хъсът. Иначе казано: страстта и постоянството за постигане на дългосрочни цели.
Защо именно хъс?
Актьорът и музикант Уил Смит споделя: "Никога не съм мислил за себе си като за особено талантлив. Успехите си дължа на вгорчаваща живота самодисциплина, която става чак комична.
Единственото, което мисля, че ме отличава, е, че не се страхувам, че ще умра от претоварване. Няма как някой да ме надмине в това отношение. Точка.
Може да сте по-талантливи, по-умни, по-красиви, може и да сте всичко това накуп. Може да сте по-добри във всяка категория. Но ако се качим на пистата заедно, има само две възможности: или ще се откажете първи, или аз ще умра. Просто е."
Онова, което често припознаваме като гениалност и талант, много често е плод на изключителни усилия и самодисциплина – твърди Дъкуърт, – на хъса, който може да ни отведе към осъществяване на пълния ни потенциал.
Нашите постижения в маратона на всекидневието твърде много зависят от способността ни да се посвещаваме – т.е. от страстта и постоянството, които проявяваме при преследването на дългосрочните ни цели.
Макар че хъсът не е единственото качество, предопределящо успеха, то е сред най-значимите и трудни за развиване. Хъсът не е всичко. Има много други качества, нужни за нашето личностно израстване и процъфтяване. Характерът всъщност е множество.
Един начин да мислим за хъса е да разберем как се отнася към другите аспекти на човешкия характер. Оценявайки хъса наред с другите добродетели, мога да идентифицирам три групи, които наричам интраперсонални, интерперсонални и интелектуални измерения на характера.
Можем да ги назовем още сили на волята, на сърцето и на ума. Първата група на добродетелите включва хъс, както и самоконтрола, особено когато е свързан с устояването на изкушения – например безкрайното чатене в мрежата или видеоигрите.
Отдадените хора като цяло имат високо ниво на самоконтрол, и обратното.
Взети заедно, добродетелите, които правят възможно постигането на целите, които са най-високо в йерархията ни, се наричат още "умения за самоуправление" или "качества, отнасящи се до действията ни".
Според авторката има два начина да култивираме своята упоритост: отвътре навън - можем да изграждаме интереси, да си създаваме навици за всекидневно посрещане на предизвикателства, които все още са отвъд онова, което умеем, да свържем работата си с цел, която ни надхвърля по мащабите си, и да се научим да пазим надеждата дори когато изглежда, че такава вече няма.
Хъс може да се култивира и отвън навътре. Родители, треньори, учители, ръководители, ментори, приятели: личният ни хъс зависи в самата си същност от околните.
Още от идеите на Анджела Дъкуърт може да намерите в книгата й "Хъс"
