"Зимата на нашето недоволство" на Джон Стайнбек: 10 страхотни цитата

26 август 2018

1. "Не вярвам, че който живее сам, е по-самотен от другите."

2. "Нуждая се от нещо, което да мразя. Да съжаляваш и да разбираш - е глупост. Търся нещо, върху което да си излея яда."

3. "Когато нещо ти липсва, винаги мислиш за него. Щом е сам човек мисли за много неща. Знаете ли, повечето хора живеят деветдесет процента в миналото, седем процента в настоящето и само три процента в бъдещето. Сатчел Пейдж е казал най-мъдрото нещо по този въпрос. Той казва „Не се оглеждай назад. Може би нещо те настига."

4. "Какъв ден! Виждали ли сте по-красив?"

5. "В политиката и сделките трябва със зъби и нокти да си пробиваш път, за да станеш цар на планината. Щом стигнеш там, вече можеш да бъдеш велик и милостив, но най-напред трябва да стигнеш."

6. "Още от малък съм изпитвал винаги особена възбуда, когато вървя по нов, девствен сняг или скреж. Сякаш си пръв сред нов свят, изпитваш дъбоко задоволство, че откриваш нещо чисто, ново, неупотребявано и неопетнено."

7. "Глупостта нарушава понякога установения ход на нещата и позволява да започнете нещо ново."

8. "Бях почти забравил нещо, което моят стар баща ми каза, преди да умре. Каза ми, че обидата зависи от интелигентността и чувството за сигурност. Каза, че изразът "Кучи син" може да обиди само човек, който не е съвсем сигурен в майка си..."

9. "Често ми се случва да отложа едно решение за по-нататъшно обмисляне. След като отделям някой ден малко време за него и го намирам вече завършено, разрешено, с произнесена присъда."

10. "Да живееш значи да имаш следи от рани."