Злобата ни променя и убива
Знаете ли, че много голям процент от злобните и лоши хора всъщност са нещастни хора, на които им липсва подкрепа, състрадание и любов? Тези хора насочват цялата си енергия, за да направят и останалите нещастни, с цел да изпитат техните собствени чувства. Завистта, злобата и лошите чувства винаги са породени от някаква болка и емоционално изтощение.
Един песимист е по-склонен да навлезе в период на черногледство и депресия, да вижда единствено и само негативната страна на живота. Характерът на повечето хора се определя още от самото му детство, чрез негативните и положителните емоции изгражда своя живот. Когато в детството сме имали неприятни случки, сблъсквали сме се със злоба и омраза, това оставя своя отрицателен отпечатък върху нас и ни изпълва с емоционални проблеми, които с времето превръщаме в отрицателни мисли.
''Баща ми ме закова хиляди пъти със злонамерени погледи, не е изненадващо, че моят собствен поглед търси злото на този свят. Не е изненадващо, че аз самият го гледам със злоба и първо виждам зло, а едва тогава, много по-късно доброто.'' – (Йозеф Винклер)
Отрицателните мисли са способни да ни направят сприхави и нещастни. Те започват пряко да влияят на нашия живот и на живота на хората около нас. И когато сме неспособни да погледнем красотата в деня, ние сме ограничени да видим единствено несъвършенствата му и неприятните щрихи, които ни предлага той. В свят, в който всеки е притиснат от обстоятелства и трудности, много хора предпочитат да се затворят в черупките си и да подхождат към останалите с недоверие и неприязън, да очакват неочакваното – а това ни стресира и променя постепенно ни кара да се чувстваме нестабилни, нищожни и незнаещи, защо сме тук на Земята.
''Апатията достига максимумът си. Няма вяра, няма стремеж, няма злоба, няма ненавист, даже няма желание. Всичко става твърде уморително.''– (Сергей Минаев)
Злобата бавно и постепенно ни убива. Тя е способна да ни изолира от останалите и да ни превърне в хора, които предпочитат да загубят времето си в така краткия живот, който им е предоставен - в негативни мисли, насочени към другите. Злобата ни уморява, състарява и ни кара да се чувстваме неспособни да изпитаме така съкровените чувства като любов, щастие и подкрепа към другия. Когато имаме поглед единствено за несъвършенствата, ние не можем да изпитаме сладостите на живота и сме неспособни да видим красивите приказни мигове.
''Добротата, както и озлоблението са заразни.'' –( Владимир Тендряков)
В света, в който живеем, трябва да сме смели, но и щастливи – да подхождаме с респект и уважение към останалите, ако искаме да изживеем този живот подобаващо и да сме удовлетворени сами от себе си. Защото чрез злобата не можем да постигнем нищо, единствено губим – доверието и подкрепата на останалите хора, след което се превръщаме в хора, които нямат цел и желание да бъдат чисти и съвършени.
''Той разбира, че такива хора има навсякъде, направени от някакъв зловещ материал, бликащи от злоба и омраза и се чудеше, как изобщо е оцелял човешкия род – с такава омраза хората отдавна трябваше да се унищожат взаимно.'' – (Карл Юхан Валгрен)
