Цветно ⁸¹⁵²

Пред един блок спира луксозен автомобил и от него слиза изтупан бизнесмен. В това време една жена от петия етаж вика: Господине господине страх ме е от вас!

Абе, на една жена трябва да й тропне токчето, да й се развее косата, да й усетиш парфюма... Да те лъхне на сладко, ванилия, секс... Трябва да се види малко от крачето, от рамото, да се загатне кожа, да блесне една усмивка, която не искаш да забравиш.

Ти продължаваш да молиш за повече сигурност и едновременно с това за повече свобода. Но те не могат да са заедно. Ако искаш свобода, ще трябва да пуснеш сигурността, така или иначе тя е само илюзорна и всъщност не съществува.

Тя е твърде умна, за да играе на твоите игри. Има жесток график. Има милиони неща, които трябва да свърши. И няма време да анализира някакви намеци в твоите съобщение или да мисли как да те впечатли.

Знаем ли наистина повече от другите? Дори да сме чели повече книги, да сме прекарали повече време, развивайки себе си, да сме преборили някои страхове - кое ни дава право да вземаме решения относно нечий чужд живот?

Мисълта за теб винаги донася усмивка на лицето. Понякога, докато пътувам в метрото, докато чакам на опашка в супермаркета или вечер преди да заспя, тайно си открадвам малко време, за да прехвърля лентата със спомени в съзнанието. И се питам - искам ли да ги изживея отново? Бих ли си го позволила? Бих ли си го причинила?

Един мъж може от време на време да сравнява жените, които вижда по улицата със своята половинка, може понякога и да го прави, когато е със своя приятелка или дори с някой модел, за да бъде сигурен, че жена му е най-добрата измежду всички, но мъжете го правят понякога.

Видяхме се. Запомнихме се. Намерихме се. Запознахме се. Опознахме се. Пожелахме се. Влюбихме се. Обикнахме се. Ревнувахме се. Целувахме се. Прегръщахме се. Любихме се. Излъгахме се. Излъгахме и себе си. 

Грац е столица на федералната област Щирия (Steiermark), Австрия. Далечни наследници на келтите, днес щирияните говорят своеобразен мелодичен немски език и имат интересни култура и традиции.

Три стихотворения за любовта от новата поетична книга на Росен Димитров, озаглавена "Стъпил на облак". Стиховете са "вградени" в прекрасните илюстрации на художника Андриан Генчовски. 

Мой познат казваше, че мечтае да срещне бъдещата си приятелка на плажа, защото първо ще е съблечена и ще може да си я огледа хубаво, второ ще е без грим и прическа (което, всъщност не е сигурно в днешно време) и трето, ако има късмет ще я види омазана с олио цялата, което явно му действаше доста… стимулиращо на въображението.

Да кажа, че беше болезнено е омаловажаване. Да каже, че ме нарани е още по-голямо омаловажаване. Истината е, че ако беше нанесъл такива удари по тялото ми, както направи със съзнанието и сърцето ми, щеше да бъдеш вкаран в затвор, но никой не отива зад решетките, защото е разбил сърцето на някого.