Цветно ⁸¹⁵²

Загубите на любимите живеят под кожата на гърдите ни. Несбъднатите думи, които винаги сме бленували да изречем – живеят на сантиметри под гърлото. Копнежите по онези, които не сме успели да задържим в живота си, скитат по върха на пръстите ни. Несбъднатата любов живее между миглите ни. В нас живее всичко онова, което не се е случило – и много често то се превръща в красив безсмъртен вампир, който захапва кожата ни от обратната й страна и изсмуква живота около нас.

"Казва: все едно дали се обичат или не се обичат, винаги е ужасно след това. - из "Любовникът"

Времето определено е един от най-ценните ресурси и правилното му разпределяне си е цяло изкуство. Ето няколко кратки съвета, които се надяваме, че ще ви помогнат да оползотворите максимално свободното си време:

Понякога плановете ни за настоящето се объркват. Но какво да правим, когато всичко и всеки върви срещу нас?

Психологът Пеги Дрекслър разказва защо е важно децата да правят грешки и как да ги стимулираме (безопасно) да опитват нови неща, за да израстват емоционално и да се чувстват уверени.

Екип от социолози се наел да направи проучване и учените задали на деца от 4 до 8 години един и същи въпрос: "Какво означава любов?". Според ръководителя на проекта Лео Бъскалиа целта на начинанието била да се открие най-грижовното дете. Но всички отговори били тъй изчерпателни, задълбочени и мъдри, че социолозите били възхитени от бъдещите властелини на планетата.

Говорим с една единствена цел - за да бъдем чути. Но невинаги ни чуват. Всеки говори, но не всеки слуша. 

Когато те срещнах за първи път, целунах за сбогом мъжа в себе си и той прие жеста с усмивка. "Позна ли го?" чух го да казва в ухото ми. С бавни крачки излезе и застана до теб, като изрезка от приключенски роман.

Казват, че в затвора било като във "Фейсбук" - седиш, губиш си времето и пишеш по стените...

Седях на прага на "Събконшъс" и не смеех да вляза. Пред очите ми един по един идваха гостите, сваляха маските си и пристъпваха навътре. Някои го правеха бързо, едва ли не в движение, очевидно бяха редовни посетители, а други се разделяха с тях след дълго колебание.

"Самотата не идва от това да няма хора около теб, а от невъзможността да общуваш с тях за нещата, които са важни за теб." - Карл Густав Юнг

Защо понякога се привличат противоположни характери, а друг път - подобни? Може ли да се определи дали двама души си подхождат, дали ще останат приятели завинаги или ще враждуват непрекъснато?