Карл Густав Юнг: Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам

Карл Густав Юнг (26 юли 1875 - 6 юни 1961 ) е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд.

Създава направление в психологията, наречено "аналитична психология". Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища...

HighViewArt.com подбра 15 любими цитата от Карл Густав Юнг:

1. "Самотата не идва от това да няма хора около теб, а от невъзможността да общуваш с тях за нещата, които са важни за теб."

2. "Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа."

3. "Вярвате ли в Бог? Аз не вярвам, аз знам."

4. "Обратното на любовта не е омразата, а властта."

5. "Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение."

6. "Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота."

7. "Светът не съществува сам за себе си, той е и такъв какъвто ми изглежда."

8. "Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират."

9. "Трябва да се изследва семейната среда и нейните психологически условия и почти без изключение именно там, у родителите, ще бъдат открити единствените реални причини за проблемите на детето. Смущаващите му особености са не толкова израз на собственото му същество, колкото отражение на смущаващото влияние на родителите."

10. "Училището е част от големия свят и съдържа в умален вид всички онези фактори, с които детето ще се сблъска по-късно в живота си. В училище то най-малкото може да започне адаптацията си."

11. "Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото."

12. "Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба."

13. "Хората растат като растенията – някои на сянка, други на светлина. Има много такива, на които е нужна сянка, а не светлина."

14. "Тъжната истина е в това, че реалният живот е пълен с неумолимо действащи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със смъртта, щастието – с мъка, а доброто – със зло. И ние дори не може да бъдем сигурни в победата на едното над другото. Животът е поле на тази битка. Винаги е било така и така ще бъде. Ако не е – животът свършва."

15. "Това, което се случва след смъртта е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизителна представа за него… Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла."

По материали от "Уикицитат" и "Уикипедия".