Цветно ⁸¹⁵²

"Често човек няма друг враг, освен самия себе си." - Марк Тулий Цицерон

"Осъдени души" е един от най-запомнящите се български романи, написан от Димитър Димов. Издаден е през 1945 г., получава държавна награда, преведен е на сърбохърватски, унгарски и полски език и е екранизиран.

Ясно е, че малко жени биха ви казали истинския брой на мъжете, с които са спали. Ясно е, че и малко мъже на първа среща биха признали, че са във финансова криза. 

Река Меконг извира високо в Хималаите, спуска се буйно по планинските склонове и тече стремително през дълбоки ждрела. Когато напусне Китай, където я наричат Ланцанг, реката вече е изминала почти половината път до устието си и се е снишила значително — с 4500 метра.

Усещала ли си някога, че с някого можеш отново да си дете? Че можеш да допреш главата си в неговата и да разглеждате нещо, без да се сетиш дори, че е от противоположния пол? Че можете да се смеете заедно без свян на дребни неща?

Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание. Никога не мога да обичам от благодарност. Нека всичко изгубя! Нека срещна студенина и неразбиране! Аз обичам в пълен капацитет. Не унизих любовта си с пресметливост и благоразумие. Любовта е по-свободна от птиците, защото не се подчинява на никого, дори и на себе си. Не ми връзвай ръцете, за да мога да те прегръщам.

1. Оргазмът на свинете трае около 30 минути. 2. Сомът има над 27 000 вкусови рецептора. 3. Хлебарката може да живее без глава 9 дни, след което умира от глад. 4. Бълхата може да скочи 350 пъти повече от дължината на тялото си. Все едно човек да прескочи футболно игрище.

Kолкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не се оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.

Две пенсионерки си говорят. - Къде си тръгнала толкова рано? - На гробищата. - Ама ще се връщаш или за постоянно?

Оставям книгата внимателно до себе си. Стоя с втренчен в нищото (или всичкото) поглед като дете, на което току-що са казали, че вече не се продава сладолед. Не може да е свършила! Очите ми се пълнят със сълзи и гледката пред мен се превръща в една от онези абстрактни картини, които струват милиони. Как ли би ги нарекъл Уве? 

Преди две години бях на един тренинг по личностно развитие. Там ми беше възложена мисия – да бъда сляпа за един ден. Сложиха ми здрава и непропускаща светлина превръзка и ме оставиха. 

Няма време за нищо. Замислям се понякога за това. И тази истина ме блъсва в лицето като леден вятър. Емоции, усещания, страхове, надежди… всичко се завихря в сърцето ми като ураган само за секунда.