Да търсиш помощ не е слабост, а дълбока форма на смелост: Интервю с психотерапевта и психолог Галена Цанкова

Галена Цанкова е психотерапевт, маркетинг експерт, майка, пътешественик и изследовател на нови светове в ума и отвъд.

Магистър по психология, аналитичен психотелесен терапевт, член на Българското Неорайхианско Психотерапевтично Дружество. Работи индивидуална и групова психотерапия при проблеми свързани с междуличностни отношения, партньорски отношения, сексуална идентичност, депресия, паник атаки, тревожни разстройства.

''Моето пътешествие в психотерапията започна още през 2008 година, когато минавайки през труден за мен период, срещнах моя личен терапевт. Тази среща тотално трансформира живота ми и днес съм благодарна, че имах възможност да мина по този път. През 2018 г. реших да започна да уча в Института по Неорайхианска Аналитична Психотерапия, за да навляза още по-дълбоко в тази материя за самата мен и да мога да използвам знанията си в помощ на клиентите, с които работя. Към днешна дата имам психотерапевтична практика, в която често работя с клиенти от корпоративната сфера и благодарение на личния ми опит, успявам да съчетая най-доброто от двата свята в полза на работата ми с екипи и индивидуални клиенти. Вярвам, че всеки може да живее пълноценно и щастливо когато поеме отговорност за собствения си живот и е готов да търси и намира своите истини'', казва Галена Цанкова.

Понякога най-големите трансформации започват от лично предизвикателство. Именно такъв е пътят на Галена Цанкова, чието пътешествие в психотерапията стартира след труден личен период. Днес тя съчетава дълбоки познания с ценен опит, за да помага на своите клиенти да живеят пълноценно. В нашето интервю с Галена Цанкова влизаме в същността на стреса, предизвикателствата на следродилната депресия, сложността на партньорските взаимоотношения и най-важния въпрос: кога да потърсим професионална психологическа помощ. Пригответе се за разговор, който вдъхновява и носи истинско разбиране.

Какви са най-честите заблуди, които жените имат относно следродилната депресия, преди да я преживеят?

Много жени вярват, че след раждането трябва да се чувстват изключително щастливи и изпълнени, и че всяко отклонение от това състояние е ненормално. Това води до подценяване или игнориране на симптомите на следродилна депресия, като тъга, тревожност и раздразнителност. Също така, има погрешното схващане, че следродилната депресия е рядко явление или че е признак на слабост, което може да попречи на жените да потърсят помощ.

Отвъд класическите симптоми, какви по-необичайни или прикрити прояви на следродилна депресия сте наблюдавали в практиката си?

Освен типичните симптоми като тъга и безпокойство, следродилната депресия може да се прояви чрез:

Натрапчиви мисли, включително страхове за безопасността на бебето;
Чувство за безполезност или вина;
Промени в апетита и съня;
Загуба на интерес към дейности, които преди са носили удоволствие.
Тези симптоми могат да бъдат трудно разпознаваеми и често се приписват на умората от грижите за новороденото

Какво е влиянието на социалните медии и "перфектния" образ на майчинството върху психичното състояние на жените?

Социалните медии често представят идеализирана версия на майчинството, където всичко изглежда лесно и безпроблемно. Това може да създаде нереалистични очаквания и да засили чувството на неадекватност у майките, когато техният опит не съответства на този идеал. Това, от своя страна, може да доведе до ниско самочувствие, тревожност и депресия.

По какъв начин липсата на подкрепа от партньора или семейството утежнява следродилната депресия, и какви стратегии могат да се приложат за преодоляване на това?

Липсата на емоционална и практическа подкрепа от партньора или семейството може да засили чувството на изолация и безпомощност у майката, увеличавайки риска от следродилна депресия. Стратегии за преодоляване включват:

Търсене на помощ от близки и приятели;
Участие в групи за подкрепа на нови майки;
Консултация с психотерапевт или специалист по психично здраве.

Какво бихте посъветвали една жена, която подозира, че страда от следродилна депресия, но се страхува да потърси помощ или да говори за това?

Важно е да се разбере, че следродилната депресия е често срещано и лечимо състояние. Търсенето на помощ не е признак на слабост, а на сила и грижа за себе си и бебето. Препоръчително е да се говори открито с партньора, близки приятели или здравен специалист. Ранната намеса може значително да подобри състоянието и качеството на живот.

Как се отразява хроничният стрес върху хормоналния баланс и физическото здраве на жените?

Хроничният стрес може да наруши хормоналния баланс, водейки до симптоми като:

Депресия и тревожност;
Раздразнителност и свръхчувствителност;
Нарушения в съня и апетита;
Проблеми с репродуктивното здраве.
Също така, стресът може да увеличи риска от метаболитен синдром, който включва затлъстяване, високо кръвно налягане и повишени нива на кръвна захар

Какви са ефективните стратегии за справяне със стреса, които жените често пренебрегват или подценяват?

Някои ефективни, но често пренебрегвани стратегии включват:

Практикуване на медитация и осъзнатост, които могат да намалят тревожността и да подобрят фокуса;
Редовна физическа активност, която освобождава ендорфини и подобрява настроението;
Поддържане на социални връзки и споделяне на чувства с близки хора.

Може ли стресът да бъде двигател за растеж и развитие, и ако да, при какви условия?

Да, определен вид стрес може да стимулира личностното развитие и адаптацията. Стресът е сложен биохимичен процес, който включва взаимодействие между нервната система, ендокринната система и имунната система. Разграничаваме два основни вида: еустрес (позитивен стрес, който мотивира) и дистрес (негативен стрес, който води до хронични проблеми. Краткотрайният стрес е адаптивен и необходим за развитие, но хроничният стрес разрушава тялото на молекулярно ниво. Балансът между тези два вида стрес е ключов за здравето и дълголетието.

Каква е ролята на "майката-героиня" в съвременното общество и как този натиск допринася за нивата на стрес при жените?

Образът на "майката-героиня", която успява да балансира перфектно между кариера, семейство и личен живот, създава нереалистични очаквания и натиск върху жените. Това може да доведе до чувство на вина и неадекватност, когато реалността не съответства на този идеал, увеличавайки нивата на стрес и риска от психични разстройства.

Кои са най-честите психологически капани, в които попадат партньорите в дългосрочни връзки, и как могат да ги избегнат?

Често срещани капани включват:

Предположения и недоразумения поради липса на комуникация;
Рутината и липсата на нови преживявания заедно;
Нереалистични очаквания един към друг.
Избягването на тези капани изисква открита и честна комуникация, споделяне на чувства и нужди, както и съвместно планиране на нови дейности и цели.

Какво е влиянието на индивидуалните травми или нерешени проблеми от миналото върху динамиката на партньорските отношения?

Нерешените лични травми могат да се проявят в партньорските отношения чрез:

Недоверие и ревност;
Страх от близост или изоставяне;
Повтарящи се конфликти поради проекция на минали преживявания;
Работата върху личните травми чрез терапия може да подобри динамиката на връзката и да насърчи по-здравословни взаимодействия.

По какъв начин комуникацията допринася или пречи на здравите партньорства, и какви са "златните правила" за ефективна комуникация?

Ефективната комуникация е ключова за здравите отношения. "Златните правила" според мен включват:

Активно слушане без прекъсване;
Изразяване на чувства и нужди ясно и директно;
Избягване на обвинения и използване на "аз" и моите преживявания вместо "ти" обвинения;
Често отделяне на време за разговори и споделяне.

Как двойките могат да поддържат искрата и интимността живи години наред, отвъд първоначалното влюбване?

Любовта не умира, когато спре спонтанната страст – тя умира, когато спре грижата. Искрата се поддържа жива чрез ежедневни, съзнателни избори: да бъдем емоционално достъпни, да се интересуваме от вътрешния свят на партньора, да останем любопитни един към друг. Интимността не е само телесна – тя изисква уязвимост, автентичност и пространство за индивидуалност. Най-дълготрайните връзки не избягват конфликта, а го използват като път към по-дълбоко разбиране.

Кога е моментът, в който една двойка трябва да потърси професионална помощ, и какви са ползите от семейната терапия?

Най-доброто време да потърсите терапия не е ''когато вече не издържате", а когато забележите, че цикълът на недоразумения и болка започва да се повтаря. Терапията не е само за ''развалени връзки", тя е инструмент за осъзнаване. Ползите включват изграждане на емоционална безопасност, преодоляване на негативни комуникационни модели и възстановяване на връзката с първоначалното намерение на любовта – да бъдем видени, чути и приети.

Какви са ключовите разлики в начина, по който мъжете и жените преживяват и изразяват емоции?

Има биологични разлики в емоционалната регулация, но културната социализация е по-силният фактор. Момчетата често научават да потискат емоции като тъга или страх, докато момичетата биват окуражавани да ги изразяват, но понякога за сметка на собствените си граници. В терапията виждаме, че и мъжете, и жените имат богат емоционален свят – просто езикът, с който са научени да го говорят, е различен. Емоционалната грамотност не е полова черта – тя е умение, което се учи.

Коя е най-голямата промяна, която бихте искали да видите в отношението на обществото към психичното здраве?

Бих искала психичното здраве да се възприема не като ''поправяне на нещо счупено", а като култивиране на вътрешна устойчивост. Да се грижим за ума и душата си трябва да бъде също толкова нормално, колкото да си мием зъбите. И най-вече – да спрем да слагаме етикети. Да търсиш помощ не е слабост, а дълбока форма на смелост.

Ако трябва да дадете един съвет на всички жени по света относно тяхното психично здраве, какъв би бил той?

Не бъдете героини за сметка на себе си. Най-дълбоката форма на любов и грижа, която можете да дадете на другите, започва със себеуважение. Позволете си да чувствате, да казвате ''не", да поискате помощ и да не бъдете перфектни. Вашата стойност не се измерва с жертви, а с присъствие – пълно, автентично, и ваше.

Последвайте Галена Цанкова в Instagram