Безкраен ли е Космосът? (II част)

  • Сподели:
Безкраен ли е Космосът? (II част)
Видео на деня

В първата част на „Безкраен ли е Космосът?“ разбрахме, че светът отвъд небето, който виждаме само на красиви снимки и документални филми, всъщност се намира в опасност от замърсяване, отново благодарение на човека и технологиите му.

В тази връзка не мога да не си задам следния въпрос: „Трябва ли екологията на Космоса да притеснява обикновения човек, живеещ на планетата Земя?“. Вие как мислите? Сателитите например, които са съществена част от съвременните технологии, са пряко застрашени. Космосът вече е не просто замърсен, а направо се формират „задръствания“ от отломки и спътниците трябва редовно да се наблюдават и местят чрез дистанционно управление.

По-притеснително е, че дори количеството на отпадъците в Космоса да не нарасне, броят им вече е достатъчно прекомерен. В ядрото на проблема е продължителността на живот на космическия боклук – от дни до стотици години!

А най-стряскащото е, че засега няма измислен начин как да се премахват тези отпадъци. Усилено се работи по въпроса, но се оказва, че опазването на нормалното състояние на Космоса не е лесна задача. В действителност разходите по един такъв проект са буквално астрономически!

Като допълнение към потенциалните опасности за нищо неподозиращия човек, разхождащ се под светло синьото небе, стои и рискът от падане на части от спътници и радиоактивни отломки, които не изгарят напълно при преминаването си през атмосферата, а падат директно върху Земята.

Друг отрицателен ефект, влияещ върху живота на Земята са токсичните свойства на тези отпадъци, които оказват огромно влияние върху здравето на човека. Ракетното гориво нарушава функциите на щитовидната жлеза и възпрепятства нормалното развитие на мозъка на фетусите. А именно тази отровна съставка е все по-често откривана във водата и почвата на САЩ. След избухнала руска ракета над Казахстан хиляди акри обработваема земя стават неизползваеми и силно токсични. Село в Сибир, над което също се изсипва „дъжд от ракетно гориво“, скоро отчита 15 пъти по-високи нива на рак!

Друг естествено възникващ въпрос е „Какво можем да направим за Космоса?“ Трудно се грижим за околната среда на Земята, а да не говорим за пространство, което се намира толкова далеч и дори не можем да видим с просто око. Ще ви подскажа.. Оказва се, че няма международни закони, които да регламентират действията в Космоса – т.е. всяка държава може свободно да взриви собствения си сателит в Космоса без да има никакви последици. Бягане от отговорност или просто забавяне във времето – колкото повече хора знаят за проблема, толкова по-скоро държавите ще бъдат притиснати официално да вземат мерки за решаване на проблема. Вече се говори за подобни планове, но в крайна сметка в момента положението е това – материалите, които се изпращат нагоре да се върнат към Земята с гръм и трясък или пък да останат в орбита за неопределено дълго време, докато някой измисли какво да правим с тях – и двата варианта, носещи характерните за себе си опасности и никакъв нов, по-разумен подход.

Макар да съм оптимист, в случая бъдещите прогнози изглеждат дори по-лоши. Всяка година се пускат между 50 и 100 нови спътника, космическият туризъм става все по-популярен, а и противоракетната отбрана и тестванията не допринасят с нищо добро.

Всичко е в ръцете на държавите и регламентирането на употребата на космическото пространство. Интересно обаче много правителства осуетяват приемането на подобни международни закони и с това застрашават бъдещето на Космоса.

Дано Космосът да не се превърне в препълнено кошче с отломки и някой ден, когато отидем на космически туризъм, да имаме възможността да видим онези прекрасни, буквално и преносно неземни гледки, които сме виждали само на екраните, а не хвърчащи отломки, които се опитват да ни улучат...

Безкраен ли е Космосът? (II част)
На тази снимка добре се вижда разпределението на „космическиятбоклук“ и концентрацията му в близост до Земята. Снимка: http://orbitaldebris.jsc.nasa.gov
Безкраен ли е Космосът? (II част)
През 2001 г. 70-килограмов титаниев мотор пада от Космоса право в Саудитска Арабия. Снимка: http://orbitaldebris.jsc.nasa.gov/
Безкраен ли е Космосът? (II част)
250-килограмов резервоар от неръждаема стомана пада почти непокътнат в Джорджтаун. Снимка: http://orbitaldebris.jsc.nasa.gov/
Безкраен ли е Космосът? (II част)
Дупка от отломка, направена като част от експеримент. Снимка: http://orbitaldebris.jsc.nasa.gov/
Безкраен ли е Космосът? (II част)
Совалка за събиране на орбитални отломки, която използва специален орбитален гел, който забавя скоростта на по-дребните частици и по този начин се улеснява събирането им. Снимка: http://orbitaldebris.jsc.nasa.gov/
Безкраен ли е Космосът? (II част)
Отломка, забила се в антената на телескоп Hubble Space. Снимка: http://orbitaldebris.jsc.nasa.gov/
Безкраен ли е Космосът? (II част)
Спукване на прозорец, причинено от орбитални отломки. Снимка: http://orbitaldebris.jsc.nasa.gov/
Безкраен ли е Космосът? (II част)
Страничен продукт – шлака от алуминиев оксид от ракетен двигател. Снимка: http://orbitaldebris.jsc.nasa.gov/
Безкраен ли е Космосът? (II част)
Множество телескопични инсталации в Мауи. Снимка: http://orbitaldebris.jsc.nasa.gov/
Безкраен ли е Космосът? (II част)
Радари в Америка, които всяка година събират 600 часа информация за орбиталните отломки. Снимка: http://orbitaldebris.jsc.nasa.gov/
Безкраен ли е Космосът? (II част)
Тази антена е способна да улови движението на отломки с големина 2 мм на височина под 1000 км. Снимка: http://orbitaldebris.jsc.nasa.gov/
Безкраен ли е Космосът? (II част)
Проект за Космически туризъм със самолет, траещ 90 минути и достигащ височина от 62 мили. Снимка: http://www.dailymail.co.uk/
Безкраен ли е Космосът? (II част)
Интериорът на самолет за космически туризъм. Снимка: http://eo.wikipedia.org