Пушенето на пури - култура, етикет и стил
Пурата не е просто сноп навит прецизно тютюн, а културна институция, мост между невидимото и материята и царствен ритуал по отдаване на насладата. Философията на създаването им е плод на вековно майсторство, традиции и търпение, превръщащи внимателно отгледаните листа в произведение на изкуството. Елегантен символ на контрол, престиж и успех, но същевременно и знак за умението да забавяш времето, да го имаш само за себе си. Всяко дръпване от пурата е акт на съзерцание, разкриващо история, аромат и характер. Димът й създава атмосфера, предразполага към дълбоки разговори и ценни приятелства.
Легендата разказва, че пурите са дошли в Европа през XV век с корабите, които съпътствали обиколките по море на генуезеца Христофор Колумб, до новооткритите от него части по света. Местните островитяни от Карибския регион пушели някакви завити листа, с ритуална и ежедневна цел. Това направило впечатление на новодошлите моряци на Колумб, пробвали, харесало им и пренесли този обичай по родните си места. Родриго Де Херес е първият мъж, който демонстративно и публично пуши в Испания и неговите съграждани от Аямонте, Андалусия са силно обезпокоени от свободата на действията му и начина, по който се изпуска и се наслаждава на дима. Той е затворен за няколко години и в последствие освободен, след като пушенето на тютюн се разпространява и в други части на Испания и става обичайна практика. Първоначално църквата отрича пушенето и го приема за сатанински акт. После нещата се променят и търговските пътища от Куба и Карибите до Испания изиграват ключова роля за превръщането на тютюна в световен феномен. С времето пушенето се превръща в маниер, а през XIX век пурите стават символ на лукс и класа.
Пушенето на пура е много повече от навик, то е ритуал, изискващ уважение на правила и практики. Изкуството на пушенето започва още с избора на пура и продължава с цялостното поведение, избор, стил и употреба на аксесоари. Пурата не бива да попада на случаен принцип в пушача и е зависима от повода, обстановката, времето, с което се разполага за пушене и от личните предпочитания.
Специалистите съветват, за кратък отдих да се избират по-малки пури, като Robusto (около 45 минути пушене). За дълга и спокойна вечер – Churchill (до 2 часа).
Цветът на натуралната обвивка на пурата е добър ориентир. По-светлите пури (Claro) са по-меки и деликатни, докато по-тъмните (Maduro) са плътни и наситени, с нотки на шоколад и кафе.
Етикет на пушенето на пури изисква прецизност и търпение. Избира се здрава, плътна и цяла пура и за да е подходяща за изтънчена употреба се оформя, като се реже крайчето й със специална гилотина (cutter). За палене на пурата се използват газова запалка или кедрови клечки кибрит, понеже обикновените могат да променят вкуса й. Димът не се вдишва, а се дърпа през устата и се задържа, за да се усетят ароматите. Не се пуши прекалено бързо, за да не се почувства горчивина. Пурата се оставя за кратко в специален пепелник, по-голям и по-дълбок от обикновените, изработен от камък, порцелан, масивно дърво или метал. Той има широки улеи, предназначени да поддържат пурата стабилно в хоризонтално положение. Правилният начин е, да се постави пурата в улея, не се гаси като цигара, пепелта трябва да падне сама или леко да се отчупи. Така се подчертава елегантността и уважението към самата пура.
Изборът на напитка върви чудесно с пушенето на пура и може изцяло да промени преживяването. Точното съчетание между тях изтъква изискаността на вкуса на пурата, а подходящи напитки са уиски, ром, коняк, бренди, шампанско, кафе.
Едномалцовото шотландско уиски или бърбънът с техните опушени и комплексни нотки са класически избор. Двата аромата се допълват взаимно, създавайки наситен вкус.
Отлежалият ром от Карибския басейн, споделя същия произход с по-голяма част от пурите. Неговата сладост и топли нотки създават естествена хармония и това е от предпочитаните от пушещите пури комбинации, за усилване на удоволствието.
Конякът и брендито са синоними на елегантност. Плодовите и дървесни аромати на коняка, например, придават завършеност на вкуса на пурата, без да я заглушават.
Шампанското се съчетава с пури, особено когато се подберат правилно. Киселинността и мехурчетата на шампанското почистват небцето, което позволява по-добре да се усети вкусът на пурата при всяко дръпване. Уинстън Чърчил е бил известен със страстта си към тази комбинация.
Силното черно кафе или еспресото без захар са отличен избор, особено за сутрешно пушене. Горчивината на кафето прочиства небцето и подготвя сетивата за следващото дръпване.
Пушенето на пури се свързва с мъжкото облекло и го допълва изтънчено. През XIX век джентълмените след официална вечеря, са се оттегляли в специални стаи за пушене и разговори. За да предпазят елегантните си фракове от миризмата на пури и от падащата пепел, те обличали по-късо и удобно сако, наречено "smoking jacket" (сако за пушене). Изработеното от кадифе или друг плътен плат сако набира скорост и започва да се носи и на официални събития, приеми, в театъра и операта, дори на конни надбягвания. Постепенно се превръща в изискано и представително мъжко облекло, носещо името “Smoking”. В САЩ се нарича “Tuxedo”, в чест на клуб "Tuxedo Park Club", Ню Йорк, където за първи път е носено, като официална вечерна дреха.
Днес строг дрескод при пушене на пури не е въведен, но съществува определен стил, който се асоциира с тази култура. Изборът на облекло зависи от обстановката, повода и средата. За тържества и официални гала вечери се предпочита дрескод „Black Tie" (за мъже - вечерно облекло еднореден или двуреден костюм смокинг, жилетка или пояс и черна папийонка, бяла риза плисе с двойни маншети с ръкавели, стилен часовник черни лачени обувки и копринени чорапи, за дами - дълга вечерна рокля изработена от коприна, сатен, шифон, кадифе или тафта, елегантни обувки, клъч, стилизирана прическа и изискани бижута) или елегантно мъжко сако (Casual). За по-неформални срещи се залага на елегантно-ежедневния стил (Smart casual). И пура в ръка, разбира се.
Аксесоарите за пури са част от ритуала и подчертават класата. Калъфът за пури е важна част за пренасянето и предпазването им от повреди и изсушаване. Хумидорът (Humidor - специалната дървена кутия, изработена от кедрово дърво), осигурява поддържане на постоянна влажност, задължителна за защитата им. За един истински ценител, пурата е жив продукт, нуждаещ се от специални грижи. Неправилното съхранение би съсипало качествата ѝ за часове. Съществуват и специализирани "хладилни шкафове“, тип хумидор за съхранение на големи количества пури. Те са идеални за сериозни колекционери или за търговски обекти и поддържат стотици, дори хиляди пури, в идеални и стабилни условия. Факт е и терминът "walk-in humidor", който представлява цяла стая, превърната в огромен хумидор.
Пурите трябва да се съхраняват при влажност около 70%, при по-ниска - пурата се изсушава и става крехка, а при по-висока, може да мухляса. Идеалната температура за съхранение на пури е около 21 градуса Целзий. Оптималният диапазон е 18 - 22 градуса Целзий. Горната граница, която е критична за пурите, е 24 градуса Целзий. При температури над тази, съществува голям риск от появата на тютюнев бръмбар (често наричан „пурен червей"). Тези вредители могат да унищожат цялата колекция за кратко време. Високата температура ускорява процеса на стареене и прави пурата горчива.
Социалният етикет предполага задължително уважение към околните. Пуши се само на места, където това е изрично позволено и след получаване на одобрение от останалите в компанията.
Производството на една пура е бавен и прецизен процес, който превръща суровия тютюн в шедьовър. Няма един-единствен сорт тютюн, който да се използва поливалентно за направата на всички пури. Тютюнът от кубински семена, известен още като Хабано се смята за златен стандарт и е в основата на повечето пури. След Кубинската революция, семената на този тютюн са изнесени и днес се отглеждат успешно в Доминиканската република, република Никарагуа, република Хондурас и други страни. Тютюнът се отглежда и събира само ръчно, след което преминава през дълъг процес на ферментация и отлежаване. Това е най-важния етап, формиращ уникалният аромат и вкус на пурата.
Торседор се нарича майсторът, който ръчно навива пурите. Той е скулпторът, оформящ умело продукта си, комбинирайки внимателно различни видове тютюневи листа за пълнежа, обвивайки ги със свързващия лист и накрая, с перфектния външен лист. Подготовката на един добър торседор е дълъг и прецизен процес, отнемащ години практика и страст към занаята.
Една от най-разпознаваемите черти на пурите е тяхната опаковка – елегантните дървени кутии. Те не са просто търговска обвивка, а част от бранда и историята на пурата. Кутиите често са ръчно изработени, с красиви етикети и лога, които показват произхода и качеството на пурите отвътре. Те са и идеално място за краткосрочно съхранение.
Малкият хартиен пръстен около пурата, наричан бандерол е тяхната лична карта. Той носи логото на производителя и обикновено показва годината на производство, което го прави важен за колекционерите.
За разлика от цигарите, пурите могат да отлежават с години. Подобно на доброто вино, с времето техният вкус и аромат се развиват и стават по-комплексни. Единственото условие е да се държат правилно в хумидор. Те нямат конкретен срок на годност и могат да се съхраняват и да подобряват вкуса си десетилетия.
Подаряването на пура е жест на уважение и признание. Добрият избор на пура, подхождаща на вкуса и предпочитанията на получателя изисква познания. За по-специални случаи, като годишнина или важен празник, може да се подари цяла кутия с пури и това показва внимание към детайла и почитание. Ако подаръка се обогати и с елегантни аксесоари, като гилотина, запалка или хумидор, той се превръща в завършен комплект.
В миналото пушенето на пури е било почти изключително мъжка територия, но днес не е така. Все повече дами се наслаждават на пурите и предпочитат по-леки и по-ароматни пури, които са с по-тънък пръстен (например Petit Corona или Panetela). Тези пури са по-елегантни, по-лесни за държане и пушене и не са толкова наситени.
Цената на пурите може да варира изключително много, от няколко лева до стотици хиляди долари за една-единствена бройка и зависи от множество фактори – качеството на тютюна, марката, рядкостта, възрастта и дори опаковката. Пурите са разделени на ценови класове. В началния клас (5-20 лв. за брой) се намират качествени, но по-малки пури, както и някои по-достъпни марки, като Dominicana и Honduras. Те са чудесен избор за начинаещи. В средния клас (20-60 лв. за брой) попадат голяма част от класическите и добре познати марки като Montecristo, Partagás и Romeo y Julieta. Това е златната среда за повечето ценители, предлагаща отлично качество и богат вкус. Във високия клас (над 60 лв. за брой) са лимитираните серии, по-големите по размер пури от престижни марки, като Cohiba, Davidoff или специални издания, които са отлежавали с години.
Цените на най-скъпите пури са астрономически и често се дължат на историческа стойност, ексклузивност или луксозни добавки. За примера: Gurkha Royal Courtesan, смятана за най-скъпата пура в света, струва над 1,3 милиона долара за брой. Тя е обвита в златно фолио и инкрустирана с диаманти. Или King of Denmark, пури с цена около 4500 долара за брой и са опаковани в златно фолио и могат да бъдат персонализирани с инкрустирани скъпоценни камъни.
Съществуват специално ароматизирани пури и за разлика от класическите, чиито аромати се формират естествено по време на ферментацията, тези пури се обработват допълнително. Най-често срещаните аромати са ванилия, кафе, череша, шоколад или ром. Понякога се използват и по-екзотични смеси от билки и етерични масла.
Ароматизираните пури са много популярни сред начинаещите пушачи или тези, които търсят по-сладък и достъпен вкус. За тях те са входната врата към света на пурите. По-опитните ценители предпочитат традиционните, неароматизирани пури, за да се насладят на чистия вкус на тютюна и на навика си.
Въпреки че класическите кубински марки като Cohiba и Montecristo запазват своя престиж, съвременният пазар е изключително динамичен. Новите и модерни марки се отличават с иновативност и нестандартни подходи към производството.
Drew Estate (серията ACID) е марка пионер в производството на ароматизирани пури. Те са известни със своите уникални смеси от билки и масла, които придават на пурите отличителен и сладък вкус.
Rocky Patel се счита се за една от водещите авангардни марки. Известна е с висококачествения си тютюн и непрекъснатите иновации в производството.
My Father Cigars е марка, както и много други, произведени в Никарагуа, придобиват огромна популярност през последните години.
Пушенето на пура не е монотонно преживяване. Вкусът и ароматът ѝ се променят и развиват през цялото време. Опитните пушачи говорят за преминаване на удоволствието през етапи, наречени трите третини:
Първата третина - вкусът е по-мек и деликатен, усещат се първите аромати на тютюна, без да са прекалено силни. Стартира удоволствието от пушенето.
Втората третина - пурата достига своя пик. Вкусът става по-наситен и комплексен. Това е момента, в който се усещат най-много нюанси и наслада на истинската същност на пурата.
Последната третина - вкуса става още по-силен и по-интензивен, понякога малко по-пикантен. Пурата вече е гореща и това променя аромата ѝ.
Подобно на виното, пурите се съчетават с храна, за да се постигне перфектен баланс на вкусовете. Класическите съчетания включват:
Тъмен шоколад с висока концентрация на какао (80-90%) се комбинира отлично с по-плътни пури.
Отлежали сирена, като чедър или синьо сирене могат да се съчетаят деликатно с по-силни пури.
Някои любители на пурите обичат да пушат след хранене, съчетавайки дръпването с остатъчния вкус на печено месо или плодове.
В свят движещ се с главоломна скорост, пурата е контролиращ символ. Бавният и премерен ритуал на запалване и дърпане показва, че пушача владее времето, а не то него. Докато другите бързат, той/тя се намира в момент на размисъл и спокойствие, забавя се ритъма, очевиден знак за самообладание, контрол над мига и хората, намиращи се в него.
Пурата отдавна е надскочила ролята си на тютюнев продукт. Тя е инструмент, използван от силните и успешните на деня, за да заявят своето място в света. Това е не просто практика, а форма на демонстрация, говореща без думи за власт, престиж и величие.
Пурата е неизменна част от имиджа на успеха и историята е пълна с велики мъже - крале, политици и бизнес лидери, които са държали пура в ръка. Пушенето на пура е акт, който не е за всеки, то е лукс, изискващ не само средства, но и вкус, стил и поза. Знак е за достигане на определено ниво на величие и престиж, които привлича погледи и респект. Тя дефинира йерархия и е демонстрация на статус. Пурата създава свой кръг, своя собствена общност от хора, които разбират този език. Това е невербалното послание: "Аз съм тук, аз съм важен и аз контролирам ситуацията".
Пурата често е интерпретирана като фалически символ, представляващ мъжка сила, и доминиране. Тази асоциация се засилва от начина, по който пурата се държи, запалва и консумира. Например, президент Бил Клинтън е класически израз в този контекст. Любовната му афера със стажантката Моника Л. в Белия дом, САЩ, където една от любимите му пури се превърна в централен елемент на широк обществен и медиен дебат. Заради силната си символика и възможностите за психологическо тълкуване, което надхвърли рамките на политическата ситуация и личния му морал.
Дълъг е списъка от известни личности, исторически фигури и кино герои, които са свързани с пурата. Те са част от културата на пушенето й и допринасят за нейния престиж.
Уинстън Чърчил, премиер-министър на Обединеното кралство (1940-1945 и 1951-1955) вероятно е най-известния пушач на пури в историята. Той превръща пурата в част от своя политически имидж и символ на непоколебимост. На негово име е кръстен и един от най-популярните размери пури – "Churchill".
Фидел Кастро (1959-2008) е лидер на кубинската революция е неразделна част от образа на пурата. Страстен пушач на пури в продължение на десетилетия, а марката "Cohiba" първоначално е била създадена специално за него.
Джон Кенеди, президент на САЩ (1961-1961) преди да подпише ембаргото срещу Куба (1962) нарежда на своя помощник да му донесе 1200 броя от любимите му кубински пури H. Upmann Petit Upmann и тази случка става легендарна за историята на пурите.
Зигмунд Фройд (1856-1939), като баща на психоанализата използва пурите конкретно в работата си. Твърди, че изпушването на около 20 броя дневно му помага да се концентрира. Негова е репликата: „Понякога пурата е просто пура." ("Sometimes a cigar is just a cigar").
Бившият американски губернатор Арнолд Шварценегер (2003-2011) и екшън звезда е един от най-активните съвременни популяризатори на пурите, като често пуши публично и демонстративно.
Холивудската икона Джак Никълсън е друг известен почитател на пурите, които според него са "акт на тишина".
Един от най-големите американски писатели, Марк Твен (Самюъл Лангхорн Клемънс, 1835-1910) е бил страстен пушач на пури и е казал прочутата фраза: "Ако не мога да пуша пура в рая, няма да отида там".
Трябва да се знае, че няма такова нещо като полезен брой пури на ден. Всяка употреба на тютюн крие рискове за здравето. Димът от пурата обикновено не се вдишва, той е канцерогенен. Никотинът, който се съдържа в пурата се абсорбира през лигавицата на устата. Това може да доведе до повишаване на кръвното налягане и да увеличи риска от сърдечни заболявания и инсулт. Димът може да причини и увреждане на зъбите и венците. Пурите съдържат високи нива на никотин, което ги прави силно пристрастяващи.
В преносен смисъл, пушенето на пури може да се разглежда като вид социален спорт. Тази метафора е подходяща, защото ритуала има много общо с идеята за състезание и игра. Както в спорта, и тук има правила и етикет, които трябва да се спазват, за да си един от общността. От умението да избереш и запалиш пурата правилно, до майсторството да пускаш кръгчета дим – всичко това е част от развлечението. Социална игра за престиж, влияние и изграждане на връзки.
Дон Вито Корлеоне, изигран от Марлон Брандо във филма "Кръстникът" ("The Godfather", 1972, 1974) е олицетворение на авторитет, мъдрост и контрол и е световната представа за изтъкнат пушач на пури.
Съществуват запазени пури, които се смятат за най-старите в света. Най-известният пример са 18 броя пури, ръчно навити в Куба през 1857 година. Те са открити през 1991 година в останките на кораба "S.S. Central America", който потъва край бреговете на Южна Каролина. След повече от век, прекаран на дъното на океана, пурите са внимателно възстановени и днес са изложени в музея на J.C. Newman Cigar Company във Флорида, САЩ.
Музеят на тютюна в Хавана, Куба (Museo del Tabaco) е най-важния музей за пури в света. Той проследява историята на тютюна от древни времена до днес и показва инструменти, машини и експонати, свързани с производството на прочутите кубински пури.
Пушенето на пура е върховна наслада, изискваща търпение и специално настроение. То не е само навик, а съзнателен избор, в който се наслаждаваш на момента и на тютюневия аромат. Пурата е възнаграждение, чакащо търпеливо своя миг на спокойствие и умиротворение, за отпускане и бягство от ежедневието и света.
Пурата е личен и социален избор, демонстраща едновременно престиж и тиха наслада. За някои любители пушенето включва и овладяване на изкуството да се правят колелца от дим, символ на майсторство, контрол и вглъбяване. В обществото пурата създава свой изискан и привилегирован кръг за отбрани, повод е за взаимодействие с други пушачи, споделяне на опит, разговори, изграждане на връзки и далновидни отношения. Според думите на производителя на пури Алфредо де ла Вега , "пурата е приятел, довереник, можеш да говориш с нея, без страх от отговор". Тя е и ще остане за милионите й почитатели перфективния и провокативен спътник, проводник на наслади, мощен егрегор на влияния и приятел в неочаквани житейски и делови ситуации.
