Саймън Коуел, който се чувства по-жив и щастлив от всякога
Съдията на форматите за таланти American Idol и The X Factor обяви на наградите Nickelodeon Kid's Choice 2022 г., че приключва с ботокс инжекциите, след като по негови думи се е превърнал да изглежда "като нещо от филм на ужасите".
62-годишният телевизионер премина през фаза, в която резултатите от използването на толкова много ботокс и филъри, уплашиха и самия него.
Коуел каза пред изданието The Sun по време на награждаването:
"Имаше етап, в който може би отидох твърде далеч и изгубих мярката. Видях моя снимка от "преди" и не успях да се разпозная на нея."
Създателят на The X Factor добави, че неузнаваемото му излъчване е стреснало осемгодишния му син Ерик и всъщност това е било повратната точка, за да си каже "достатъчно".
"В момента в лицето ми няма никакви филъри. Нула."
Вместо да продължи да върви по пътя на пластичната хирургия, Коуъл казва:
"За мен добрият външен вид се свежда до здравословното хранене и пиене на много количество вода."
И този фокус върху здравето му очевидно се отплаща, тъй като британският продуцент напоследък изглежда в най-добрата си форма.
Той се подготвя да се ожени за дългогодишната си приятелка Лорън Силвърман по-късно тази година.
Всички тези добри новини идват в живота на Саймън след като той за пореден път беше на косъм от смъртта през февруари 2022 г.
Тогава бе откаран по спешност в лондонска болница, след като отново падна от мотопеда си, докато е пътувал без каска.
Този инцидент дойде 18 месеца след последната му катастрофа с електронен велосипед в Лос Анджелис, която доведе до счупване на гърба му.
В скорошно интервю за Radio Times Коуъл разкри, че двете ужасни катастрофи го карат да се чувства по необичаен начин и да оцени живота си.
"Този инцидент с мотора ми беше доста ужасен, но явно е било писано да се случи, защото сега съм по-здрав и по-щастлив от всякога."
Преминаването през всичко това го накара да се обърне към психолог за първи път в живота си, след като забеляза, че се чувства изключително потиснат.
"Чувствах се много депресиран, защото не знаех как да го обясня на Ерик. Не можех да правя с него всички неща, които исках. Не бях пълноценен. Не бях сигурен дали ще мога да ходя отново, нито дали ще мога да играя футбол с него."