Пенчо Славейков: Плакала е горчиво нощта

Пенчо Славейков е български поет, роден на 27 април 1866 г. в град Трявна в семейството на Ирина и Петко Славейкови.

Той е свидетел на опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война, споменът за което остава завинаги в неговото съзнание. Тези „враснали тъй дълбоко в душата спомени“ служат на Славейков при работата му върху „Кървава песен“. Същевременно Славейков пише и интимна лирика. Събира я в първата си книга „Момини сълзи“, създадена под неасимилираното влияние на Хайне. Бързо разбрал нейната незрелост, една година след излизането ѝ Славейков иззема непродадените екземпляри, за да ги изгори.В началото на 1890-те години се очертава друга тенденция на поетическата мисъл на Пенчо Славейков – вглъбяване в света на исторически личности, велики творци, герои на духа. Много полезно за неговото творчество се оказва познанството с Мара Белчева, с която имат сходни интереси като поети и писатели и остават близки приятели за цял живот.

Плакала е горчиво нощта

(Из „Сън за щастие“)

Плакала е горчиво нощта,

плакала е мълком сирота,

че за нея белий ден нехае,

че не иска той дори да знае

туй що мъчи нейното сърце

и каква й скръб тъми лице!...

И когато сипна пак зората —

от сълзите на нощта земята

бе покрита с бисерна роса;

и во всяка капчица-сълза

се огледва белий ден сияен —

и усмихнат мина пак нехаен.