Посветената в култа на Огъня-Агни в Индия - Людмила  Живкова ни завеща: "Мислете за мене като за огън!''

Тя е знаела, че космическият огън, съхраняван в Странджа, ще изчисти Земята от злото и така ще се роди новия свят в духовен план

Тодор Славков - синът на Иван Славков /Батето/ и на Людмила Живкова - избра да напусне нашия свят на деня на нейната кончина 21 юли. Тогава се навършиха 44 години (два пъти най-съвършеното число) от смъртта й , а пък на 26 юли - 83 години от рождението й. 
И това стана повод, съвсем по български, да плъзнат съвсем противоположни коментари - от напълно жлъчните - до най-възхваляващите. Понеже тези дни си отиде и легендарната рок-звезда Ози Озбърн, съвсем на място, ще повторя неговите думи: "Може би не е твърде късно да се научим как да обичаме и да забравим как да мразим". Но знаем от Библията, че  никой не е „пророк” в родината си, в своя град. Нещо повече - за необичайно известните ни хора знаят и ги почитат повече извън тяхната страна.

Такъв е случаят и с Людмила Живкова. Наричана е "Бялата Птица на Българската Култура",която изпревари своето време и не пожали сили да покаже красотата на България по света, направи толкова много и за децата. Казваше, че във всяко дете живее Творецът. Че то е Надежда, Вяра, Бъдеще, в името, на което е необходимо да бъде изживян съзнателно всеки настоящ момент. Че трябва да създадем такива Образователни центрове за децата, които да интегрират наука, изкуство и образование. Но като лаборатории сред Природата и с всички необходими научни и културни пособия.

Живкова се е срещала  и разговаряла често с  петричката пророчица Ванга за тайната си мисия в Странджа. Била е в близки отношения и с Кръстю Мутафчиев, наш дипломат в Лондон, а после и шеф на отдел „Културно наследство” към Комитета по култура, оглавяван от нея. Неговата книга „За произхода на хомо сапиенс”, част от трилогия, повдига много въпроси за гробницата на богинята Бастет в Странджа, където е засечена голяма кухина с правилна форма на куб, вероятно творение на строителите на пирамидите в Египет. Неслучайно, мястото е и под връх Градище, близо до тракийското светилище край Мишкова нива, датирано на повече от 6000 години. Мутафчиев и Живкова се опитват да го открият заедно с близко до тях обкръжение, както и с помощта на

Баба Ванга, но замисълът им е осуетен от поне три тайни служби и засекретен. Археологът Иля Прокопов, участник в експедицията, съобщава че са търсили депа от информация, документи и предмети, завещани от други култури преди много векове, които щели да променят историята на света. Това щяло да потвърди и факта, че България е била центърът на човешката цивилизация - Светая светих на знанието. 
Твърди се, че Людмила си е взела белята именно с разкриването на тази мистериозна история. Няколко дни след разкопките в Странджа тя внезапно умира, едва 38-годишна. От прокобата на съоръжението, наричана „фараонска болест”, пострадали и починали доста, замесени в събитието.
Л. Живкова била запозната и с култовете на Изток, свързани с почитта към Свещения огън, в индуизма наричан Агни. Той се е почитал и по нашите земи още от най-стари времена в най-различни гадателски практики и ритуали, като „Вечния огън”, „Огън сред водите”, в нестинарството… Но постепенно се е загубила тяхната вътрешна истина. Забравило се е, че сътворението на света е станало от океани от светлина, които са космически форми на великия бог на огъня Агни, носител на истината и на мъдростта, на пречистването, както се твърди в свещените хиндуистки текстове „Ведите”. В Риг Веда е наричан и „Великият Призовкар”. А неговото великолепие било и на Небето, и на Земята, в растенията и водите, в атмосферта... Че неговият блестящ океан от светлина бил навсякъде. 

Людмила е знаела също, че голямата промяна за света и за нашата страна ще дойде по пътя на Огъня, наричан на Изток Агни. Неслучайно, тя казваше: "Мислете за мене като за огън”! След като е била посветена в Индия в култа на Огъня-Агни и е станала “небесен гуру”, е имала възможност да “надникне” в папируса „Лахшами", изписан с писмеността „урду”, откъдето научава много тайни познания, в това число и отнасящи се за Странджа, за космическия огън, съхраняван там, който ще изчисти Земята от злото. 

Научава, че ще овладее Агни, с което ще започне раждането на новия свят, че който владее Огъня в Странджа, ще владее и света... Научава също, че е предопределена да се жертва в негово име. Разбира кога и как точно ще стане това. Че е била от т.н. избрани за предопределена мисия “огнени хора”. И след третата си инкарнация ще дойде отново на земята като красива, руса жена-воин, която ще “разпали” Огъня в Странджа с подобен на двуострия тракийски меч ромфея, който излиза от Божията уста за изобличение и благословение. И ще поведе света след себе си.

В Индия Людмила се среща и със свещения гуру - прорицател” Сай Баба. Именно той й разкрива тайната на космическия огън в Странджа, който ще промени света.Че тя ще овладее тази сила и с това ще започне цялостното обновяване и трансформиране на планетата Земя, но не в материален, а в духовен план. 
Сай Баба й подарява специално изготвен за нея чудотворен пръстен, предупреждава я, че има голяма мисия, а пръстенът ще я предупреждава за опасности и когато камъкът му потъмнее, Астралът ще я прибере от земния свят. 

Имала е и разговори с “първата дама на йога” Индра Деви, и с петричката пророчица Ванга за тайната си мисия. Имала приятелски отношения и с Николай Рьорих, чието мото за единение на хората по света е “Мир чрез култура!”, както и със Святослав Рьорих. Мечтаела е България да се превърне в една нова Шамбала. 

След смъртта й факултетът по славянски езици и литература на Университета в Делхи е наречен на нейно име, по предложение на Индира Ганди.