Тилю Тилев: Алхимията на висшата мъдрост се постига най-вече чрез вътрешното ни творческо преображение

Източник на изображение: unsplash

Само така се стига до едновременното преживяване и интерпретиране на непознатото.

Тилю Тилев продължава словесното си пътуване с втората си поред книга „Изгасете осветлението”. Първата  „Човешки импресии” се появи преди две години по случай неговата 80-годишнина. Нейният редактор - поетесата Милка Пиналска, я определи като едно ясно и дълбоко проникновение, изпълнено с милост, човещина, покана за емпатия и преклонение пред многообразието на живота.

А сега, като редактор и на втората му книга с квантови афоризми, смята, че тя потвърждава съществуването на знанието за незнайното, доказва, че всичко е същностно и възможно за човешката сила и свобода. 

Новата книга на Тилю Тилев е дело на Издателство „Български писател” и в нея има анотация от неговия редактор и председател на СБП - Боян Ангелов. В нея той твърди, че афоризмите на Тилю Тилев дават на читателя един свободен и открит взор, незамъглен от догми, канони и табута, въвеждат го във все още непознатите му и непостижими пространства на квантовите светове, съчетаващи видимото и невидимото. Потапят го в космогоничните съзерцания на вечността, разширяващи познанието до далнините на безкрая.

Както и в първата, така и във втората си книга, Тилю отново търси себе си, разширява по-висшето си ниво на разбиране - квантовото, за проблемите на света. Решен отново да посочи причините за марионетното ни роботизиране, за тиранията на нашата ограниченост, за хипнотичността, апатията ни, за непрекъснато възобновяващите ни се грешни и злополучни решения и опитности. Но този път предлага своите отговори чрез възможно най-кратката словесна форма - афористичната.

Призовава ни да бъдем неординерни, спонтанни в своите търсения. Да откриваме градивната мъдрост в несигурността, в относителното, абстрактното, квантовото разбиране. Да не се страхуваме от крайното, защото то отключва безкрайното познание, което е вътре в нас, но и да достигаме до него предимно по пътя на сърцето и чрез творческите си нагласи.

Самият той е вървял по този дълъг път и най-вече чрез многостранните му дарби  на физик, инженер, изобретател, учител, хуморист, художник, преподавател по паневритмия… Чрез нестандартното му, нелинейно мислене и възприятие за света. Чрез импулсивните му, интуитивните, дори парадоксални избори и решения. В тази посока особено му помага нелекият му живот, шлифовал го с толкова изпитания, че накрая го освобождава от излишните наноси и разкрива диаманта на квантовия мъдрец в него, приемащ всеки и всичко като закономерно съществуващо. 

А пък десетгодишната му работа като миньор, го научава, пълзейки под земята, да се възкачва към небесата. Така за него се отварят и най-светлите, най-широките му духовни хоризонти и търсения в областта на квантовата цялост и нейните принципни закони, на квантовото съзнание, разкриващо, божествената изява в многообразието, всеобхватността, взаимосвързаността на различните идеи. 
Вървейки по този път, Тилю научава, че всичко в живота ни е подредено по най- добрия начин и няма нужда да го преподреждаме, а по-скоро да го следваме. Че т.н.”зло” е бягството от настоящето, докато единението с него, ни води до състоянието любов, изразяващо се в осъзнати, свободни, обединяващи действия, алтруистично насочени към целия свят, защото човекът е едно цяло с него. 

Стига и до голямата квантова идея, разкриваща тайната на живота, според която нищо не е фиксирано и неизвестността, несигурността не могат да бъдат избегнати. Но пък точно това носи особения чар на свободата - да не превръщаме мига в очакване, да не се боим от смъртта, да не я възприемаме като край на очакването, защото тя е поредният, пълен, съзидателен миг, като всеки друг, но ни разкрива докрай своята тайна, когато я изживеем. И така, освобождавайки напълно своя дух/дъх, разполагаме с него, сдобиваме се изцяло със своята реализация.

Тилю Тилев е създаден с предназначението си да мисли креативно, нищо, че е преминал по много други пътеки, преди да освободи заложеното в него с пълна сила. Но всички те са съдействали да го направи , тъкмо когато вече е прелял от натрупаната духовна опитност и е дошло времето тя да избухне от него като вулкан на освободената му ментална сила. 
Това изригване той определя като сакрална революция, но отдаваща се на малцина, най-вече на отдадените да служат на другите, на добилите рядката дарба едновременно да преживяват и интерпретират непознатото, необичайното, да увличат и другите да вървят по тези пътища, често скрити зад абсурдното, нелогичното, но водещи извън земното, дуалното схващане.  За да постигат алхимията на духа, на висшата мъдрост, на вътрешното творческо преображение…

Неслучайно, Тилю е чакал толкова много, та едва след 80-та си година да издаде своите книги, в които се оглежда тази така рядка дарба. Това доказва, че само носителят на истинската мъдрост може да чака толкова дълго, тихо, смирено, търпеливо, с упование, но и със смела, дързостна вяра да улавя точното време, изпълнило се да сподели с другите силата на изчистеното си сърце. Да улови неговата скрита енергия за усъвършенстване...
Всъщност, това негово чакане изразява и Божията заръка да се укрепяваме в сърцето си, в което са всички извори на живота. Означава също и че е имало за какво да чака Любовта, единствената, непритежаемата сила на срещата със Светлината на Духа, даваща силата ни да преименуваме, да описваме по друг начин света. И благодарение на това задълбочено вникване, опознаване на себе си, да я открием и в другите и да им подарим своите откровения. Да се сраснем с общото между нас и всички останали, като еднакво любими Божии деца.

И ако не беше постигнал тази пустота-широта, водеща към Първичната реалност, към Бога, той не би отишъл толкова далече, над предварителните, шаблонните, нагласи. За да ни донесе обновлението, идващо от Единението ни с всеки и с всичко. 
Затова именно хората, като него, са били винаги истинските будители - тези, които носят бъденето за бъднина.

Лияна Фероли 

Материята е творчество на Съзнанието
Духовното в нас се проявява чрез спектър от добродетели
Квантовата идея е заложена  в свещените писания още от древни времена.Тя е втъкана в живота, макар да изглежда парадоксална, поради стеснения ни мироглед.
Всяка идея е жива, докато се превърне в идеал или идеология.
Посветен е, който е забравил, че е просветен. 

Афоризмът, от една страна е познание, а от друга - размишление. В него липсва пояснение, за да се даде свобода на тълкуванията.
Квантовият свят е богат, необозрим, в него всичко е възможно и разполагаме с безкрая, можем да пътуваме навсякъде, стига да го пожелаем. Само незнанието за тази свобода ни ограничава.
Ако едно нещо няма възможност да бъде навсякъде, не може да бъде и тук. 

Чрез мига се влиза във вечността. Ако я нямаше вечността, мигът не би съществувал.
Плуването в незнайното е безкрайно, а потъването в знайното е фатално.
Човечеството има още да греши, защото Адам не изяде ябълката цяла.
Всички сме в този океан, в това безкрайно поле на възможности, което е Раят, но всеки сам трябва да го заслужи, осъзнае, опази.
В него няма безпокойство, страх, болести, смърт, защото и те са несигурни величини. Едновременно си и жив, и умрял, всичко е 50 на 50 процента и движението към 100-те зависи единствено от нашия избор.

Осъзнатият ни избор, намерението ни, е причината да се превърне дадена възможност в реалност. За нас реалният свят е избраният от толкова много други възможни. Материята е творчество на Съзнанието. 
Духовното ни тяло може да обхване целия всемир. Чрез него се осъществява връзката и единството на всички неща. 
Криворазбрана духовност: От много духовност светът се напълни с издухани величия.
Съзнанието бива съзнавано и несъзнавано. Идеите са потенциал в несъзнаваното, а проявеното  е обект на съзнаваното.

Квантовият човек е локален и нелокален едновременно. Хем е тук, хем е навсякъде, съзнателен и несъзнателен наедно. Грешно е, когато избира само ограничаващия го Аз, тогава липсва вплитането с другите възможности. 
Квантовият избор започва не от отхвърлянето, а след приемането.
В квантовата реалност минало, настояще и бъдеще се случват едновременно и така си взаимодействат в съзнанието ни. Доказва го регресията като психиатрична практика. 
Еволюцията на човека започва след изгонването му от Рая, който е затвор за човешкия потенциал. 

Не търсете бисерите в Рая, заради тях е създаден Ада. Човек бе изгонен от Рая, но Раят се скри у човека.
Не приемаме голата истина. Радваме се на нагиздената.
Когато нашето внимание се ангажира с определена възможност, то я осветява като прожектор, за да се прояви като реалност. Можем да влияем, да променяме всички реалности, като променяме себе си.
Пробуждане: Трябва да помислим, че не мислим.
Правиш добро, за да победиш злото. А те са едно. Победиш ли злото, добро не чакай.
Светът не е мръднал, защото търси лошото в доброто. Но това ще се промени, когато от лошото излезе доброто.
За умния и глупакът е добър учител.

Стремежът към сигурност ни прави ограничени. В сигурността си осигуряваме робство. А несигурността събужда мъдростта.
Истина, която прикрива „другата” си страна, е заблуда. Няма осветени неща без сянка, включително и в истината. Истинските неща изглеждат безумни.
Само силните помагат на противника си, защото дължат мотивацията си на него.
Този, който ви съди или ви се присмива, ви спестява трънливите пътеки, но ги постила пред себе си. 
Кажат ли ви, че сте мръднал, благодарете. Първи са видели, че сте отвързан.
Загасете осветлението, за да дойде просветлението.

Ако един творец не е разбран от съвременниците си, то той е възможно да е от бъдещето.
Чрез човещината влизаш в душите на хората, чрез славата - излизаш.
Разумността е най-голямата спирачка към щурма над неразумното.
Закон на махалото: Това, срещу което се борите, се усилва от вашите собствени сили.
Ентропия: Всеки закостенял ред се поддържа от хора непоред.

Жертвеността за свободата те прави свободен. Ако за други правим жертва, духът на всички се повдига.
Свободата ни се изразява и в това, на какво приемаме да робуваме.
Бог не избира, а приема. Няма богоизбрани.
Човек вярва, докато не е разбрал, че не е за вярване.
Човек расте нагоре, когато слиза надолу.
Малкото добро е пак за добро, но голямото е за зло.
Квантов оптимизъм: Там, където нищо не е сигурно, всичко е възможно.

Из книгата с афоризми на Тилю Тилев „Изгасете осветлението”.