Три милиона пъти пада сводът
7 юни 2021
Три милиона пъти пада сводът
и се срутваше небето окрилено.
Да се върнат облаците могат
и да е вече късно прекалено.
Слънцето се днес навежда
в безплодните земи отвени
и във фалш и зла надежда
загръща се с очите ми студени.
А в замяна на общата яма
ще се вдигне храм погребален,
на онези от началото, двамата,
които не ни научиха на оставяне.
Покрай мене спомени минаха
с гласове чужди, с песен позната...
Над хората има два исполина –
слънцето от сянка и луната.
