Вълшебната флейта в Операта във Варна

24 април 2021

"Вълшебната флейта” е последната опера на Моцарт", писана в годината на неговата смърт – 1791. Композирана е в две действия, в популярната по онова време форма Singspiel, която включва едновременно говорни диалози и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио, както и извънреден ценител на таланта на Моцарт. Днес от 19 ч е предпремиерата на „Вълшебната флейта“ на сцената на Държавна опера Варна, а премиерата е на 22 юни от 21 в Опера в Летния театър.

След като става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин”, Шиканедер възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”. Моцарт работи с увлечение и успява да завърши операта през септември 1791. Премиерата е на 30 септември в извънградския Freihaus Theater. Оркестърът дирижира самият Моцарт; в образа на Папaгено се превъплъщава Шиканедер, а Царицата на нощта – роля, изискваща значителни вокални умения – е поверена на снахата на Моцарт Йозефа Хофер. „Вълшебната флейта” жъне незапомнен успех. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-тното представление на операта, но Моцарт не присъства, тъй като умира 2 месеца след премиерата – на 5 декември 1791 г.

„Вълшебната флейта”, вдъхновена от философията на Просвещението и вярата в човешкия разум, е наситена и с масонска символика (Моцарт и Шиканедер са били масони). Историята сама по себе си представлява портрет на пътя, който човечеството изминава в търсене на познанието: от хаоса, през суеверието, до разума по метода на опита (Тамино) и грешката (Папагено), като крайната цел е да се превърне „Земята – във небесно царство, а смъртните – в богоподобни”. Неслучайно този куплет се повтаря във финала и на двете действия.

Влюбените Тамино и Памина трябва да докажат, че са достойни да бъдат приети сред посветените в Храма на Светлината и жрецът Зарастро произнася знаменитото си обръщение към боговете: „О, Изида и Озирис!”, за което Бърнард Шоу е казал: „Тази музика без кощунство може да бъде поставена в устата на Бога”. Гьоте също възкликва: „Вълшебната флейта“ е утопична и странна приказка, в която се проповядват човешките добродетели: любов, трудолюбие, нравствено съвършенство".

Днес „Вълшебната флейта“ е едно от най-обичаните и най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят. Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър – грамофонна плоча, поставена на борда на двата космически апарата, изстреляни през 1977 г. по програма Вояджър. Плочата съдържа записи на звуци и снимки, изобразяващи разнообразието на живота и културите на Земята.

Постановъчен екип:

Диригент – постановчик Христо Христов

Диригент Стефан Бояджиев

Режисьор Антониу Замфир

Сценография и костюми Ася Стоименова

Консултант сценография Иван Токаджиев

Диригент на хора Цветан Крумов

3 D Mapping Elektrick.me

Действащи лица и изпълнители:

ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров, Деян Вачков, Гео Чобанов

ТАМИНО - Михаил Михайлов, Александър Баранов, Георги Султанов

ГОВОРИТЕЛ - Гео Чобанов, Людмил Петров