Бернар Миние - Леден гамбит
От HighViewArt
В една мразовита декемврийска утрин работници от водноелектрическата централа откриват обезглавен труп на кон, окачен върху конструкцията на лифт в Пиренеите.
В същия този ден млада психоложка постъпва на работа в психиатричния център за особено опасни престъпници, който се издига над долината.
Майор Серваз, хипохондрик, надарен с изключителна интуиция, смята повереното му разследване за най-странното в кариерата си. Защо някой би убил кон на 2000 метра надморска височина? И каква връзка може да има между него, фармацевта, обесен под мост, и необичайните графити, на които се натъкват полицаите? И най-вече как така на всички тези места е открита ДНК на психопат, затворен в единствената по рода си в Европа психиатрична клиника? Дали това не е началото на един невъобразим кошмар за Серваз?
Потискаща атмосфера, напрегнат до краен предел сюжет, ужасяващо гмуркане в най-тайните човешки страхове – този роман е истинско откритие.
„Запомнете това име: Бернар Миние!“
Le Figaro littéraire
„Със сериен убиец, интелигентен колкото незабравимия Ханибал Лектър, този чудесен криминален роман, в който страхът бавно ви превзема, няма да остави равнодушен дори Стивън Кинг.“
Daily Mail
За автора
Бернар Миние израства в Югозападна Францияи прекарва щастливо детство в подножието на Пиренеите. Учи в университета в Тулуза, града, който се превръща в място на действието в деветте книги от поредицата за майор Серваз.
Миние е носител на няколко литературни награди, сред които две отличия от престижния фестивал в Коняк. Заглавията от успешната му серия са обявени за бестселъри с над 4 милиона продадени екземпляра само във Франция. Романите му са преведени на 24 езика, a през 2020 г. Миние е обявен за най-четения автор на трилъри във Франция.
Откъс
ДИАН БЕРГ ВИДЯ ПИРЕНЕИТЕ да се изправят пред нея, когато преваляше един хълм. Бяла бариера, която заемаше целия хоризонт. Граблива птица описваше кръгове в небето. Девет часът сутринта. 10 декември. Ако се вярва на разтворената върху таблото на колата пътна карта, трябваше да завие в следващата отбивка и да поеме на юг към Испания. Нямаше нито GPS, нито лаптоп в старата си, почти антична ланчия. На магистралата се мярна указателна табела „Отбивка № 17, Монтрежо/Испания* ― 1000 метра“. Диан бе прекарала нощта в Тулуза. В скромен хотел, в стая с миниатюрен телевизор и душ-кабина с пластмасови стени. През нощта я събуди продължителен вой. С разтуптяно сърце тя седна в леглото и застана нащрек, но в хотела беше съвсем тихо. Помисли, че е сънувала, но воят се поднови. Беше още по-силен. Стомахът ѝ се сви, но тя бързо разбра, че под прозореца ѝ се биеха котки. Заспа трудно. А предишната вечер беше в Женева и отбеляза заминаването си с колеги и приятели. После дълго оглеждаше стаята си във факултета и се питаше как ли ще изглежда новата ѝ стая. Докато отключваше колата си на паркинга на хотела, насред снега, който стигаше до каросерията, осъзна, че оставя зад гърба си своята младост. Знаеше, че до седмица-две ще забрави предишния си живот. И че за няколко месеца ще се промени изцяло. Нямаше как да бъде другояче предвид мястото, където щеше да * Действието на романа се развива в Окситания ― административна област във Франция, която граничи с Испания ― бел. прев. 16 протече животът ѝ през следващите дванайсет месеца. „Бъди самата себе си“, я бе посъветвал баща ѝ. Докато напускаше този малък край, за да поеме по вече задръстената от коли магистрала, се запита дали промените щяха да бъдат положителни. Някой бе казал, че когато човек се адаптира към нещо, преживява един вид ампутация. Дано нейният случай не бъде такъв. Не преставаше да мисли за института.
