Карстен Дусе - Да убиваш осъзнато
От HighViewArt
Може ли стратегии за личностно развитие да се използват като инструменти за убийство? Защо пък не? Както дяволът чете Евангелието, така и осъзнатостта може да се превърне в пътеводител в престъпния свят.
Бьорн Димел е успешен адвокат, чийто единствен клиент е един от най-опасните и безскрупулни мафиоти в града. Но макар Бьорн да е осигурил стабилен и охолен живот за семейството си, е принуден от съпругата си да започне да посещава курс по осъзнатост. Ултиматумът – или ще стане по-отдаден баща и съпруг и по-търпелив и спокоен човек, или ще изгуби дъщеря си и жена си.
Възможно ли е обаче да водиш балансиран личен живот и в същото време да работиш за брутален престъпник? Съвсем скоро му се налага да приложи методите на осъзнатост, когато непланирано, но все пак съвсем съзнателно убива шефа си – и за да не го сполети същата участ, решава тайно да заеме мястото му в престъпната империя. А това поставя мишена на гърба му.
„Да убиваш осъзнато“ е необикновена, но много забавна история за човек, който върви по своя път на духовно израстване в свят, пълен с брутални главорези, кървави убийства и безсърдечни изнудвания. Със своята оригинална комбинация от принципи на осъзнатост и трилъров сюжет този нестандартен роман ще ви шокира дълбоко, но и искрено ще ви разсмее.
За автора
Карстен Дусе е юрист и от години работи като автор за телевизионни програми. Няколко пъти получава Немската телевизионна награда и Немската награда за комедия. Номиниран е за наградата „Грим“. Дебютният му роман „Да убиваш осъзнато“ и продължението „Детето в мен иска да убива осъзнато“ стават бестселъри.
Откъс
Преди да започна: не съм насилник. Точно обратното. През целия си живот никога не съм се бил. За първи път убих човек едва на 42 години – което, поглеждайки към настоящото си професионално обкръжение, е по-скоро късно. Добре де, само за седмица обаче стигнах до почти половин дузина.
В първия момент това може да прозвучи стряскащо. Всичко, което направих обаче, беше с най-добри намерения. Беше логичният резултат от осъзната промяна в житейската ми нагласа: за да съчетая в хармония професионалния със семейния си живот.
Първата ми среща с осъзнатостта си беше чист стрес. Жена ми, Катарина, искаше да ме накара да се отпусна. Да поработя върху ниската ми издръжливост на натоварване, липсата ми на благонадеждност, обърканата ми ценностна система; за да дам още един шанс на брака ни.
Тя искаше да си върне уравновесения, амбициозен, изпълнен с идеали млад мъж, в когото се влюби преди десет години. Ако обаче аз бях казал на жена ми, че бих искал да върна обратно фигурата ѝ, в която се влюбих преди десет години, още в същия момент и с брака ни щеше да е свършено. И с пълно право: естествено, че времето може да остави отпечатък върху фигурата на една жена, но очевидно не и в душата на един мъж. И затова не жена ми отиде с фигурата си на пластичен хирург, а аз заведох моята душа на обучение по осъзнатост.
По това време за мен осъзнатостта беше поредното запарване на един и същ езотеричен чай, който на всеки десет години – отново претоплен и под друго име – се продаваше на хората в нова опаковка. Осъзнатостта беше: автогенно обучение – без да съм полегнал, йога – без да се огъвам, медитация – без да си кръстосвам краката. Или както пишеше в статия на списание „Мениджър“, което един ден на закуска жена ми демонстративно остави на масата: „Осъзнатостта е непредубедено и изпълнено с обич преживяване на момента.“ Дефиниция, която ме засягаше точно толкова, колкото и броят на малките камъчета на някой плаж.
Ако ставаше въпрос само за нас – за жена ми и мен, – дали изобщо щях да се занимавам с това нещо, наречено „осъзнатост“? Не зная, но имаме дъщеричка, Емили, а заради нея бих отишъл до Содом и Гомор, ако в някой от тези градове имаше шанс за нас като семейство.
Затова през януари си уговорих среща с моя нов коуч по осъзнатост за една четвъртък вечер. Когато позвъних на тежката дървена врата на „кабинета“ му, за да си говорим покрай всичко останало и за това как да си планирам времето, вече бях закъснял с двайсет и пет минути.
Помещенията на коуча се намираха на партера на скъпо ремонтирана стара сграда в по-елитната част на града ни. Бях видял негова брошура в спа центъра на петзвезден хотел, а цените му – в интернет.
Някой, който измъква сума пари от джобовете на други хора, за да ги научи да бъдат по-осъзнати, би трябвало да е в състояние чрез медитация лесно да преодолява платени закъснения. Поне така си мислех. Но когато позвъних, не се случи нищо.
До момента, в който гуруто по релаксации отказа да отвори вратата, всъщност бях напълно спокоен, тъй като закъснението ми си беше съвсем простимо.
Бях адвокат по наказателно право и в късния следобед имах среща в съда за проверка на законосъобразността на мярка за неотклонение. Служител на най-важния ми клиент – Драган Сергович – е бил заварен следобед в бижутериен магазин да избира годежен пръстен. Вместо пари е носел само зареден пистолет. След като предложените годежни пръстени не му харесали, той ударил бижутера по слепоочието. Бижутерът обаче вече бил натиснал паник бутона и когато полицията дошла, намерила лежащ на пода бижутер и мъж с пистолет, който, като видял двата насочени към него автомата, не оказал никаква съпротива. Отвели го в полицейското управление и уведомиха както мен, така и съдията.
С моите предишни идеали на студент по право щях да смятам за напълно справедливо подобен асоциален тип да остане в предварителния арест до процеса и след това да прекара дълги години в затвора. Благодарение на дългогодишния ми опит като адвокат по наказателно право на асоциални типове обаче два часа по-късно освободих идиота от ареста.
Не закъснях за обучението просто така. Бях успешен и закъснял.
И ако този измислен гуру по релаксации не искаше да прахоса остатъка от часа заради собствения си инат, можех да му разкажа защо бях толкова успешен.
Младият мъж със склонност да пазарува въоръжен бе на двайсет и пет години и още живееше при родителите си. Досега не беше осъждан за насилие, а само за наркотици. Нямаше опасност нито да избяга, нито да извърши друго престъпление, нито да се укрие. И той споделяше общоприетите ценности за брак и семейство. Та нали затова беше в бижутерийния магазин – с кражбата на пръстен искаше да изрази своята готовност да започне семеен живот.
