Клаус Шваб, Питър Ванхам - Капитализъм на заинтересованите
От HighViewArt
Глобалната икономическа система е пред колапс. Можем обаче да преминем от настоящата ситуация на глобални сътресения, неустойчивост и несигурност към свят с икономика, която работи за хората и за планетата. Първо, трябва да елиминираме растящото неравенство в доходите. Второ, трябва да намалим задушаващото въздействие на големите корпорации върху иновациите и повишаването на производителността. И накрая, трябва да спрем с късогледото експлоатиране на природните ресурси, което унищожава околната среда и влошава живота на хората.
Причините за разрушената икономика са много: либерално държавно управление, зле управлявана глобализация, технологичен възход в полза на малцина и др. За да ни помогне да видим по-ясно предизвикателствата пред нас, Клаус Шваб – основателят и председател на Световния икономически форум – търси реалните причини за недостатъците на нашата система, а така също и решенията за тях в най-добрите световни практики на места като Китай, Дания, Етиопия, Германия, Индонезия, Нова Зеландия и Сингапур.
Чрез прецизно описание на реалната икономическа ситуация „Капитализъм на заинтересованите“ успява да идентифицира постижими начини за справяне с проблемите. Шваб ни показва, че обществото наистина е способно да трансформира разбитите късове на глобалната икономика и – стъпка по стъпка – да ги слепи обратно по начин, който да е от полза за всички нас. Само така има надежда да спасим света за бъдещите поколения.
За авторите
Проф. Клаус Шваб е основател и изпълнителен председател на Световния икономически форум. През 1971 г. той публикува Modern Enterprise Management in Mechanical Engineering („Съвременно управление на предприятието в машиностроенето“). В книгата Шваб твърди, че компанията трябва да служи не само на акционерите си, но и на всички заинтересовани страни, за да постигне дългосрочен растеж и просперитет. За да насърчава концепцията за заинтересованите страни, през същата година той основава Световния икономически форум.
След първата публикация Шваб е автор и съавтор на различни книги и доклади, включително годишния Global Competitiveness Report (Доклад за глобалната конкурентоспособност) на Световния икономически форум (от 1979 г. досега), The Fourth Industrial Revolution („Четвъртата индустриална революция“) (2016) – световен бестселър, преведен на 30 езика; Shaping the Future of the Fourth Industrial Revolution („Оформяне на бъдещето на Четвъртата индустриална революция“) (2018, заедно с Никълъс Дейвис) и COVID- 19: The Great Reset („Ковид-19: голямото нулиране“) (2020, заедно с Тиери Мальоре). Заедно с неговото ръководство на Световния икономически форум, Шваб поставя началото и на фондация „Шваб“ за социално предприемачество заедно със съпругата си Хилде (1998), Форума на младите глобални лидери (2006) и „Глоубъл Шейпърс Комюнити“ (2011).
Проф. Шваб има докторати и магистърски степени по икономика (Университет на Фрибург) и по инженерни науки (Швейцарски федерален технологичен институт) и получава магистърска степен по публична администрация (MPA) от училището за управление „Кенеди“ на Харвардския университет. През 1972 г. той става професор в Женевския университет, където сега е почетен професор. През кариерата си Шваб е получил 17 почетни доктората. Получава рицарска титла във Франция (Рицар на Почетния легион, 1997), в Англия (от кралица Елизабет II – командир на Рицарския орден на св. Михаил и св. Георги, 2006) и в Германия (Рицарски командирски кръст, 2012). Получил е и Велик кордон на Ордена на изгряващото слънце, Япония (2013), както и много други национални отличия. Живее в Женева със съпругата си Хилде.
Питър Ванхам е шеф на комуникациите на председателя и на Международния медиен съвет към Световния икономически форум. Преди това е ръководил отношенията на Форума с американските медии от Ню Йорк и е работил като журналист във Филаделфия, Лондон, Цюрих и Берлин. Ванхам е автор на Before I Was CEO („Преди да стана главен изпълнителен директор“) (2016), разказваща за житейските и кариерните уроци на главни изпълнителни директори, преди те да се издигнат до върха, и е писал статии за нововъзникващи пазари и бизнес ръководители във „Файнаншъл Таймс“, „Бизнес Инсайдър“, „Харвард Бизнес Ривю“ и много други медии. Той има магистърски степени по бизнес и икономическа журналистика (Колумбийски университет) и търговско инженерство (Католически университет на Льовен). Живее в Женева със съпругата си Валерия.
Откъс
В началото на февруари 2020 г. обсъждах в Женева тази книга с колега, когато телефонът в кабинета ми иззвъня. Оказа се, че е това, което човек би нарекъл момент „преди Христа/след Христа“ ПХ/СХ, когато вниманието се измести от времето преди Ковид-19 към реалността, която настъпи след Ковид-19.
Преди това обаждане аз и колегите бяхме заети с дългосрочните предизвикателства пред световната икономика, включително климатичните промени и неравенството. Аз задълбочено разсъждавах за глобалната икономическа система, изградена през 75-те години от края на Втората световна война и 50-те години след създаването на Световния икономически форум. Изследвах различните елементи на нашия глобализиран свят днес, включително ползите, компромисите и опасностите. Тогава обмислях какви промени в системата са необходими през следващите 50 или 75 години, за да гарантираме, че тя ще е по-справедлива, устойчива и издръжлива за бъдещите поколения.
С едно обаждане обаче този дългосрочен дневен ред се преобърна. Моят фокус се премести към непосредствената криза, пред която трябваше да се изправим всички ние, във всяка страна по света.
На другия край на линията беше шефът на нашия представителен офис в Пекин, Китай. Обикновено този тип обаждания засягат рутинни въпроси, дават възможност да се информираме за напредъка на установени инициативи и програми. Това обаждане обаче беше различно. Директорът се обади, за да ми даде актуална информация за епидемията, която беше ударила силно Китай по-рано през зимата: Ковид-19. Първоначално ограничен до град Ухан, този нов коронавирус, който често предизвиква тежка респираторна болест, бързо се превръщаше в основен проблем пред общественото здраве в цялата страна. Нашият колега обясни, че голяма част от населението на Пекин е пътувало извън града за празненствата по повод Лунната нова година и когато се върнали, донесли със себе си новия коронавирус, предизвиквайки огнище и последващо блокиране в столицата.
Моят колега се държеше хладнокръвно, осигурявайки обективни факти за значението на блокирането за нашите служители и операции. От гласа му обаче можех да разбера, че той беше много притеснен. Неговото семейство, всички в живота му бяха засегнати, изправени пред опасностите от инфекцията и блокирането на града. Мерките, предприети от властите, бяха драстични. Служителите щяха да са принудени да работят от дома за неопределено време, а излизането от апартаментите им можеше да става само при много строги условия. Ако някой демонстрира симптоми, щеше да бъде изследван и карантиниран незабавно. Дори и с тези драконовски мерки обаче не бе сигурно, че заплахата за здравето ще се държи под контрол. Епидемията се разпространяваше толкова бързо, че дори и когато хората бяха заключени по домовете си, пак бяха ужасени от заразяване с вируса. Междувременно новините от болниците бяха, че болестта е много агресивна, трудна за лечение и претоварва здравната система.
Обратно в Швейцария: ние знаехме за SARS-CoV-2 – вируса, който причинява Ковид-19 – от нашата Годишна среща в края на януари 2020 г. Това беше тема на разговора в обсъжданията на общественото здраве между участниците от или със съществени операции в Азия. До този телефонен разговор обаче аз се бях надявал, че огнището ще бъде ограничено по продължителност и географско разпространение, както бяха овладени коронавирусът SARS и близкоизточният респираторен синдром (MERS). Надявах се, че SARS-CoV-2 няма лично да засегне толкова много от моите колеги, приятели и семейства.
По време на телефонното обаждане моето разбиране за заплахата за глобалното обществено здраве се промени. В следващите дни и седмици спрях работа по тази книга и Световният икономически форум премина в кризисен режим. Създадохме специална работна група, помолихме всички служители да работят от къщи и фокусирахме всичките си усилия върху подпомагането на международната спешна реакция. Нямаше и секунда за губене. Една седмица по-късно вирусът наложи блокирането на голяма част от Европа, а след още няколко седмици голяма част от света беше изправен пред подобна ситуация, включително САЩ. През следващите месеци няколко милиона души починаха или бяха хоспитализирани, стотици милиони загубиха работата или доходите си, а безброй фирми и правителства физически или виртуално банкрутираха.
Докато пиша този предговор през есента на 2020 г., глобалната извънредна ситуация, предизвикана от първата вълна на Ковид-19, до голяма степен избледня, но нова вълна от инфекции поставя света още веднъж в състояние на повишено внимание. Страните на всички континенти предпазливо възобновяват социалния и икономическия живот, но икономическото възстановяване е много неравномерно. Китай беше сред първите големи страни, които прекратиха блокирането и отвориха отново фирмите, и дори се очаква, че за цялата 2020 г. Китай ще отбележи икономически ръст. Обратното, в Женева, Ню Йорк, Сан Франсиско и Токио – нашите постоянни бази – части от обществения живот също са възстановени, но по много по-крехък начин. Навсякъде по света животът и прехраната на много хора бяха изгубени; милиарди бяха похарчени, за да се държат хората, фирмите и правителствата над водата; съществуващите социални разделения се задълбочиха и се появиха и нови.
Сега сме на известно разстояние от първоначалната криза и мнозина – включително и аз – започнахме да осъзнаваме, че пандемията и нейните ефекти са дълбоко свързани с проблемите в съществуващата глобална икономическа система, които вече бяхме идентифицирали. Тази перспектива ме върна обратно към обсъждането, което имах през февруари 2020 г. в деня, когато дойде съдбовното телефонно обаждане от Пекин. Много от анализите, върху които работехме преди, бяха по-верни от всякога. Ще можете да прочетете за тях в тази книга. На следващите страници ще представя моите наблюдения върху засилващото се неравенство, забавящия се икономически растеж, едва повишаващата се производителност, неустойчивите нива на дълга, ускоряващите се климатични промени, задълбочаващите се обществени проблеми и липсата на глобално сътрудничество по някои от най-належащите предизвикателства пред света. Надявам се, ще се съгласите, че тези наблюдения са също толкова валидни след Ковид-19, колкото бяха и преди него.
