Неверест

4444 морски мили, 105 дни с гребна лодка през Атлантика в сезона на ураганите

Книгата „Неверест“ не е само разказ за една дръзка мечта, превърнала се в неповторимо приключение. Тя е вдъхновяваща история за двама смели мъже, които решават да изпитат силите си насред свирепата арена на океана.

Експедицията на Максим и Стефан Иванови започва на 14 юни 2020 г. от Португалия, а целта им е да прекосят Атлантическия океан от изток на запад. 105 дни на вода, 4444 морски мили (8230 км) в сезона на ураганите. Двама мъже в една гребна лодка, създадена от собствените им ръце. Хиляди хора по света със затаен дъх следят всяко загребване, всяка прогноза за приближаващ ураган или техническа повреда на борда.

След успешното плаване на първата океанска гребна експедиция за България, тя се превръща в символ на свободния дух. Преминава граници и доказва, че няма нищо по-силно от жаждата за живот и стремежа да побеждаваш себе си.

Максим и Стефан Иванови са активни застъпници на кампанията „Да! За живот!“ на Министерството на здравеопазването, която има за цел да стимулира донорството на органи след смъртта за животоспасяващи трансплантации.

„Постоянството, силата на духа и позитивната им нагласа им помогнаха да стигнат до края на това приключение“ - Ралф Тюин,  многократен световен шампион в океанското гребане; наземен навигатор на НЕВЕРЕСТ

„Тези двама мъже доказаха, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.“ - Виктория Димитрова, световен шампион по гребане и треньор на Максим и Стефан

За авторите:

Максим и Стефан Иванови са син и баща, които обичат да пътешестват, да предизвикват себе и да живеят извън коловозите. Без никакъв опит в гребането, строежа на лодки и мореплаването те  построяват в гаража си в София океанската гребна лодка НЕВЕРЕСТ, с която прекосяват Атлантическия океан през лятото на 2020 г. Експедицията им бе посветена на кауза, която има за цел да стимулира повече хора да даряват органи след смъртта, които да се използват за животоспасяващи трансплантации.    

С успешното завършване на своето плаване те насочиха вниманието на стотици хиляди българи в тази посока.

Максим Иванов е роден на 25 август 2003 г. в Бразилия. Макс е гимназист в ЧСУ „Свети Георги“ в София. Обича дебатите и времето, прекарано с приятели.

След експедицията Макс е вписан в книгата „Рекордите на Гинес“ с два рекорда за: „Най-млад гребец, прекосил океан“ и „Най-млад гребец в двойка, прекосил океан“.

Стефан Иванов е роден в София на 24 август 1972 г. Финансист по образование. Управляващ партньор на финансовия бутик Challenger Capital Management, а преди това - генерален директор на Citibank за България.                               

През 2011 г. става вторият българин, преплувал Ламанша, а през 2019 г. успешно завършва един от най-трудните планински ултрамаратони: UTMB-PTL с дължина 300 км. и сборна денивелация от 25 000 метра.  Обича природата и предизвикателствата. 

Откъс

Пирати?

21 юли 2020, Макс

Условията продължаваха да са сравнително благоприятни, въпреки че вълните бяха по-големи, а вятърът – по-силен от желаното. Беше посред нощ. Вълните ме мятаха наляво-надясно и постоянно ме заливаха. Нямах и миг спокойствие на греблата. Трябваше да съм концентриран през цялото време. С нетърпение очаквах смяната ми да свърши и да се прибера в каютата, където сладко да си поспя.

Дойде време за смяна и баща ми излезе да гребе на палубата, а аз се скрих вътре. Попитах го дали е видял нещо необичайно на картографа и той ми каза, че всичко е нормално. Съблякох се, легнах и за последен път погледнах екрана. За мое учудване, видях два приближаващи морски съда, които се бяха насочили право към нас. Скочих и се загледах по-внимателно. Забелязах, че и двата съда идват откъм африканския бряг и са на около четири морски мили от нас. Единият се приближаваше от североизток, а другият – от югоизток.

След това видях, че на картографа не бяха отбелязани имената им, а само техните MMSI кодове. Беше необичайно, но не невъзможно. Казах си, че сигурно са търговски кораби, и точно преди да си легна, и двата съда изчезнаха от картографа почти едновременно. Това вече беше наистина странно и тогава се сетих, че предишния ден Николай Джамбазов ни бе предупредил за опасността от пирати в близост до брега на Мароко, защото той самият е имал такава среща. Отворих люка и погледнах навън, търсейки светлините на съдовете измежду големите вълни, повечето от които бяха много по-високи от нашата лодка. Най-накрая ги видях може би на по-малко от 3 морски мили от нас. Трябваше да се скрием, защото бях убеден, че са пирати. Изключих AIS системата на НЕВЕРЕСТ, за да не виждат местоположението ни на своите картографи, и след това помолих баща ми да гребе на тъмно, защото исках да изгася и топовата лампа. Той трудно се съгласи, защото се чувстваше по-уверен, когато имаше видимост поне на няколко метра около лодката, но все пак ме послуша. Бях убеден, че ако изключим топовата лампа, няма как да ни намерят в тъмнината и големите вълни. НЕВЕРЕСТ беше твърде малка и бялата пяна на големите вълни скриваше нашето местоположение почти напълно. Можех да си отдъхна. Легнах си спокойно, нетърпелив да разбера каква ще е ситуацията, когато се събудя.