Трите първи

  • Сподели:
Трите първи
Видео на деня

Днес Южна Корея е символ на модерността и иновативността, но само допреди няколко десетилетия строгите норми на традиционното общество са стискали в здравите си рамки образованието, културата и всички сфери на междучовешките отношения. Жената трудно е можела да излезе извън пределите на дома и да потърси реализация на мечтите си или пък израз на талантите си. Литературата е била писана основно от мъже, а темите на произведенията са повтаряли минали мотиви, наложени във времето като класически.

Книгата, която читателят държи в ръце, представя трите авторки, поставили основата на съвременната женска литература на Корейския полуостров. Те тръгват смело срещу стигмата – отхвърляни от близките си, потискани от околните, неразбирани в творческите кръгове. Борбата им за свобода на перото е бунт срещу всичко и всички, съпротива срещу установения през вековете строй, плуване срещу мощното течение на социалния ред. Плащайки кървава цена за каузата си, ПЪРВИТЕ ТРИ оставят своята трайна следа в общество, в което и до днес е трудно да си различен.

 

Доц. д-р Ирина Сотирова

 

За автора

Цветелина Андреева защитава докторска степен в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 2019 г., а от 2016 г. е хоноруван преподавател в катедра „Кореистика“. Назначена е за Изследовател в същия университет. Образованието ѝ включва специализация в Република Корея и участие в две международни обучения. Участва в университетски, национални и международни конференции. Научните ѝ интереси са в областта на съвременното корейско общество и социокултурната роля на жените в Корея.

 

Откъс

Корейският полуостров днес е познат с двете си лица – Република Корея на юг и Корейската народнодемократична република на север. До разделянето на страната на две след Втората световна война обаче Корея е една държава. Стратегическото ѝ място на кръстопът между континентален Китай и островна Япония през вековете оформя уникалната ѝ култура – смесица от самобитни вярвания и традиции, примесени с будизъм и даоизъм, и конфуциански модел, характерен за корейската държава, общество и семейство и до днес.

Конфуцианството е учението на Кундзъ, придобил известност в западния свят с латинизираното си име Конфуций. Великият мъдрец живее от 551 до 479 г. пр.н.е. в древното китайско кралство Лу. Образът му е обвит в легенди и е трудно да бъде разграничена истината от мита, но се смята, че той е признат за мъдрец още приживе. Роден е в семейство от вис­шата класа, но по време на раждането му поради междуособиците в държавните дела семейството му губи знатното си положение и потъва в бедност. Учението му повлиява не само китайската култура, но и съседните източноазиатски държави.

Най-общо казано, конфуцианството регулира отношенията между хората. То е насочено както към поведението на човека в обществото, така и към принципите на държавното управление и представлява висша форма на морал. Петте взаимоотношения са основен постулат в него, който установява „правилните“ отношения между управник и поданик; между баща и син; между съпруг и съпруга; между възрастен и дете; между приятели. Конфуций поставя като условие за хармонията във Вселената и в света на хората строгата йерархия, в която всеки спазва своето място, изпълнява задълженията си и дава личен пример на тези под него.

Корените на конфуцианството на Корейския полуостров могат да бъдат проследени далече назад във времето. Учението на Конфуций навлиза на корейска земя през първите векове на Новата ера, а заедно с него се засилва и влиянието на Китай върху Корея. Конфуцианската йерарехия се прехвърля и на междудържавно ниво – Корея е по-малкият брат, а Китай е суверенът. Корея започва да следва примера на Китай в държавното управление, в образованието, в културното развитие и във всички сфери на обществения живот. Символичен акт на подчинение е промяната по китайски модел на имената на местности, села, градове, титли, а впоследствие и на личните имена. През 757 г. географските имена се сменят със сино-корейски, а две години по-късно официалните титли се трансформират по китайски образец. Малко след това благородниците започват също да променят имената си. Много ерудити отиват да учат в Китай, като обучението им трае около десет години. След успешно приключване на образованието си и полагане на държавни изпити те се реализират на чиновнически пос­тове в родината си. Ключов момент в държавното управление на Корея е въвеждането на системата на държавните изпити по китайски модел през 958 г. За да издържи кандидатът изпита и да бъде допуснат до държавна служба, той трябва да владее до съвършенство китайската класика, да познава китайс­ката история и самият той да може да твори в класическия конфуциански стил.

През 1392 г. И Сонге (упр. 1392–1398) основава новата династия И на Корейския полуостров и веднага след това са направени някои основни реформи в страната. Още на следващата година е обявено името на държавата – Чосон, с което се внушава историческа приемственост с традициите на древен Чосон, а за нова столица е избран разположеният в центъра на Корейския полуостров град Ханян (днешен Сеул). Част от реформите включват отхвърляне на будизма, установяване на дипломатически връзки с Китай при управлението на династия Мин и поземлена реформа.

Броженията срещу будизма, които започват още по времето на предходната държава Корьо (고려; 高麗918–1392), продължават и след идването на власт на новата династия. Основната цел на противниците на будизма е да докажат неблагоприятното му влияние върху цялото общество. Често самите будистки монаси не успяват да спазят идеалите, които пропагандират. Конфуцианските учени критикуват будизма, че вреди на икономиката на страната, тъй като по времето на Корьо храмовете натрупват значително икономическо състояние. Някои монаси стават по-богати дори от високопоставените чиновници в държавата. След XIV век конфуцианството се превръща в държавна идеология на Корейския полуостров. Земята на будистките манастири е конфискувана и само 36 манастирa остават функциониращи. Будистките чествания са преустановени, а на монасите не е разрешено да влизат в столицата.

Докато по времето на предходното кралство Корьо собствеността върху земята е концентрирана в ръцете на будистките храмове, то с идването на новата династия тази земя е иззета. С. Иванова отчита промените, които настъпват в страната. Възстановена е върховната власт на държавата върху целия поземлен фонд, въведена е отново общодържавна система от данъци и повинности, централизирано е управлението както в стопанско-икономическата, така и във военната област, конфуцианската идеология е обявена за официална идеология на властта. Всичко това осигурява устойчиви доходи на централното правителство и е здрава основа за утвърждаване на силна централизирана феодална държава (Иванова, 1998: 8).

С утвърждаването на конфуцианството и системата на държавните изпити в Чосон започват да се отварят все повече конфуциански образователни институции. Появяват се частните училища содан (서당; 書堂), които се основават от даден заможен род или от цялото село. На теория тези учебни заведения са достъпни за момчета от всички класи, но на практика обучаващите се са само представители на благородническата класа. След завършване на содан учащите продължават образованието си в хянгьо (향교; 鄕校). Това е следващо по йерархия местно училище, което съществува във всеки административен район и приема момчета на възраст между четиринайсет и двайсет години. Националната конфуцианска академия Сонгюнгуан (성균관; 成均館) е последното и най-висше училище, където мъжете приключват образованието си. Учебната прог­рама е фокусирана върху китайските класики. Основна цел и на трите учебни заведения е да подготви учениците за изпитите за държавен пост куаго (과거; 科擧), които се полагат след приключване на обучението.

Образованието по време на кралство Чосон е от огромно значение. Само успешно положилите държавните изпити куаго имат възможност да се реализират на високи постове в държавната администрация и армията. Това условие е задължително изискване към чиновниците до официалната отмяна на изпитите през 1894 г. Изпитите са три типа – граждански изпит, военен изпит и смесен изпит. На практика успешно положеният изпит не гарантира заемане на държавен пост, но дори човек да не направи кариера, печели уважението на цялото общество и редица привилегии.