Първата дамска колекция на Dior начело с Джонатан Андерсън прекодира архива на модната къща

2 октомври 2025

''Държите ли да влезете... в Дома на Диор?''

С тези думи, прожектирани на гигантски екран, Джонатан Андерсън откри първото си ревю с дамска мода за френската модна къща.

Дръзката колекция от северноирландския дизайнер, представена по време на Седмицата на модата в Париж, показва как той преосмисля архивите на Dior в своя неизменно новаторски стил, изследвайки напрежението между облеклото и реалността.

Атмосферата в шатрата в градините на Тюйлери беше наелектризирана: Аня Тейлър-Джой, Чарлийз Терон, Дженифър Лорънс, Джена Ортега, Джису, Джимин, Грета Ли, Майки Мадисън, Росалия и Уилоу Смит бяха само някои от знаменитостите в залата.

Делфин Арно, председател и главен изпълнителен директор на Christian Dior Couture, седеше между първата дама на Франция Бриджит Макрон и Джони Деп, дългогодишното лице на най-продавания парфюм на марката Sauvage. Над сивия мраморен подиум се извисяваше обърната пирамида, на която беше прожектиран филм преди ревюто на британския режисьор Адам Къртис, известен с документалните си филми за индивидуализма, властта и срива на идеологиите от 20-ти век, включително The Century of the Self, HyperNormalisation и наскоро излезлия през 2025 г. сериал Shifty, който разглежда края на 20-ти век във Великобритания под управлението на консерваторите. Съставен от архивни кадри в неговия характерен атмосферичен стил, краткият филм събра моменти от почти осемдесетгодишната история на модната къща – от клипове на самия Кристиан Диор до колекции от дизайнерите, които го последваха, включително Джон Галиано и Мария Грация Киури, които преминаха през екраните в началото на шоуто (смесени със сцени от филми на ужасите, които придаваха усещане за тревожност, пулсиращо в цялата работа на Къртис).

В предварителния преглед Андерсън заяви, че иска да отдаде почит на всички свои предшественици, от основателя Кристиан Диор до Мария Грация Киури, но особено на своя сънародник Джон Галиано, който му е отворил вратата към света на Dior. А след това иска да ги забрави и да прави свое собствено нещо.

В бележките към ревюто Андерсън се позовава на езика на Dior като ''покана да мечтаем смело'' и ''да приемем театъра на живота, да се насладим на силата на модата да превърне ежедневието в грандиозен фантастичен пейзаж''. Андерсън разшири тази тема на пресконференция преди представянето на колекцията, като говори за изследването на напрежението между обличането и реалността. И двете идеи оживяха на подиума: реалността под формата на блузи с панделки, съчетани с подходящи миниполи, или дънки, съчетани с плетени наметала и мокасини; фантазията, от друга страна, се прояви в рокли с широки поли, деликатни рокли от шантилийска дантела с крилоподобни детайли на гърба и миниполи, които изглеждаха доста игриви.

Андерсън каза, че колекцията е изградена върху това ''напрежение" – между фантазията и реалността, ''обличането като начин да се превърнеш в герой на сцената, която е животът".

Под върха на пирамидата се намираше кутията, която гостите бяха получили предходната седмица и която съдържаше поканата за шоуто – чиния с орехи, изцяло изработена от порцелан, вдъхновена от керамични любопитни предмети, които Андерсън открил в архивите на модната къща.

''Да се осмелиш да влезеш в къщата на Dior изисква съпричастност към нейната история, готовност да декодираш езика ѝ, който е част от колективното въображение, и решителност да събереш всичко това в една кутия", каза Андерсън чрез бележките към колекцията. ''Не за да го изтриеш, а за да го съхраниш, гледайки напред, връщайки се към части, следи или цели силуети от време на време, сякаш преразглеждаш спомени."

''Промяната е неизбежна", каза той по типично директен начин, представяйки колекция, която взема елементи от архива и ги пречупва през неговия новаторски стил, изкривявайки архивните силуети в странни и интригуващи нови пропорции.